.

  04.02 02:24 - Денят на Едуарда   / 1 /




Очите и са зелени, бездънно зелени и когато те погледне, гравитацията изчезва, тялото се отделя от Земята и лек като перце се понасяш нагоре. В изумрудено зеленото заблестяват златни жилки, все повече и повече и когато останал без дъх се молиш това да продължава още и още, в този миг изригват  огненочервените пламъци на разтопена лава и те поглъщат. Вече знаеш, че това е краят, знаеш го и не искаш да повярваш, изгореното тяло боли, наранената душа се е свила в тъмното си ъгълче и крещи, крещи, защото знае, че раните ще заздравеят, колкото и грозни белези да останат, но тези очи, този поглед няма да срещнеш никога повече.

И ще се лутаме като слепи, изпепелени от желания и страсти да се докоснем отново до това, което сме имали, но не сме ценили, не сме пазили, не сме обичали. Ще минем през ада на омразата, взирайки се в непознатите очи за късче топлина. Отчаяни от студените погледи, ще се принесем в жертва на разкаянието и ще даряваме нежност, топлина и любов на тези, които най- малко го заслужават. А те ще ни се отплащат с великодушие, пренебрежение и безразличие.

Захвърляни и изоставяни, все някой ден ще се научим  да ценим едно докосване, една усмивка, един поглед. Ще се научим да ценим дареното ни щастие, което се случва само веднъж в Живота и да го пазим от кръпките на втория шанс. И тогава ще бъдем мъдри, грижливи и добри.

И може би заради всичко това, или въпреки това, се грижа за Едуарда. Давам и цялата си любов, защото тя е само на 17 години. Днес е нейният ден. Денят на Едуарда. 
Котката на затвора. 


Автор:  krassko

20.09 08:08 - Жените,  Съдбата  и  Котката   / 2 /

Телефонът звънеше за втори път. Винаги знам предварително кой ще позвъни. Но сега...Беше Тя. 

- Какво правиш сега?.. Какво ще правиш през следващите дни?.. Ние не сме тук... Тя е сама... Няма кой да се грижи за нея... Тя е нещастна...

- Знаеш че ти върнах ключовете...
- Шофьорът тръгва. Ще му дам моите ключове. 

Преди месец бях обещал на Елена да реставрирам една малка изящна масичка.  Вчера вземах масичката в къщи, за да не ходя всеки ден до Дианабад. А сега пак трябва да ходя, защото Нейният и блокът на Елена са един срещу друг. Шофьорът пристигна след два часа, даде ми ключовете  и каза:
     
- Те са в Арбанаси. Може да позвъниш, да видиш как са там.

Сега седя пред екрана и се опитвам да разбера защо Съдбата иска през следващите дни да ходя всеки ден в Дианабад ? Какво трябва да се случи ? Знам, че нещо ще стане и не мога да го предотвратя. Какво е то ?

Трябва да тръгвам. Котките не обичат да чакат. А това не е обикновена котка. Това е Едуарда. И ако нещо се случи  през следващите дни, виновни ще са Съдбата и Едуарда.  

Автор: krassko

20.09 23:56 - КОТКА, КОЗА И СЕКС   / 3 /

До Дианабад стигнах без проблеми. Къпалнята, Телевизионната кула, гара Пионер, там само пресичам улицата и пак през гората покрай ресторанта в Ловния парк, мостчето и блокът е от другата страна на улицата. Една разходка в парка, нищо повече.

Едуарда ме посрещна на вратата. Първо подуши плика който носех. Суха храна - заешко. Любимата и. После като истинска стопанка, вирна опашката нагоре и тръгна пред мен. Спря пред  паничката си и ме погледна. Знам си аз, започваха номерата. Първо и отворих пакетче Adult. След това и сипах в друга паничка от сухата храна. В трета паничка сипах от сухата храна, която намерих на масата. Тя търпеливо чакаше. После подуши внимателно една след друга паничките, вирна пак опашката и най демонстративно отиде в детската стая.  От една кутия в храдилника извадих парче прясно свинско. Нарязах го на ситно и щом оставих чинийката на пода пристигна веднага. После се чуваше само мляскане, сумтене и други такива звуци.

Тогава зазвъня телефона. Беше Елена.

   - Един човек донесе плик с документи за тебе.   

След минути, когато ми отвори вратата, беше със секси престилчица и бяло потниче. Потничето явно беше от детски магазин и така беше стегнало гърдите и, че всеки щеше да се закълна пред съдията, че вчера са покарали.  Когато се обърна и тръгна към хола видях, че не си беше направила труда и едни прашки да сложи. Затворих вратата и бавно влязох в хола. Беше седнала на един стол с гръб към мене и из-под  задника и стърчеше плика с документите.

    - Ще ми разстриеш ли врата. Нещо съм се схванала. - Глас на 
блондинка, която иска да и смениш спукана гума...

Когато отворих плика, вътре бяха документите ми за Италия. След няколко дни Маги отиваше в  Милано при сестра си и на връщане щеше да докара майка си. Колата и беше в гаража в блока и за три нощи момчетата бяха направили тайник и вече бяха го заредили с 30 кг хероин. Щеше да бъде една разходка до Милано. Маги пътуваше с дипломатически паспорт.

Но ме изработиха двете. Когато Маги ме запозна с Елена, каза че е завършила френска филология, работи в телевизията и била девствена.  И двете много се смяха тогава. Но защо не ми каза, че е коза. Истинска коза. С брада и мустаци. А на коя от двете беше идеята, така и не разбрах.

Автор: krassko

22.09 19:03 - КОТКА И БАВАРЕЦ   / 4 /

Днес пак трябва да ходя до Дианабад. Слънце, над Витоша само едно бяло облаче. Време за разходка. Никога не го правя. Никога не минавам два пъти по един и същ маршрут. А сега го направих. Защо? Тук не важи правилото, че каквото ти е писано ще се случи. Ако всеки път сменяш маршрута няма да се случи. Променяш съдбата. Вярно, че вместо да се похлъзнеш, ще паднеш в реката. Но нали можеш да плуваш. А ако се подхлъзнеш, като нищо ще си счупиш ръката.

Тъкмо бях изкачил стълбичките след мостчето. Пресичах улицата и блока беше отсреща, когато бавареца ме връхлетя. Голям, черен и мощен. Убиец. Все пак успях да скоча. Това е спасението. Да си във въздуха. Летях 3 - 4 метра, претърколих се 2 - 3 пъти. Изправях се бавно и гледах към колата. През тъмните стъкла не се виждаше нищо. Чаках, какво можех да направя. Най после лявата врата се отвори и най напред видях косата. Руса.  Руса и къдрава като на картинките в книжките с приказки. Беше малко по висока от колата. И се смееше. Зойчето. Колежка от оня, другия живот. Ако не сте виждали блондинка 1,60  мерено с токчетата, това е тя.

Мъжът и продаваше рибки на пазара. Мъничка, свита и плашлива като сърна.  Един ден в изблик на алтруизъм, доста спухана трябва да е била този ден за да го направя и казах:
     - Зойче, само теб не съм водил на кафе.- Погледна ме, нищо не каза, вървеше с наведена глава, смирена и покорна и така до кафето. Съжалих я, а аз бях за съжаление. Къде се набутах?  Гледах тъжно празната чаша и докато се чудех как да си поръчам още една водка, я чух да казва:
     - Ако ще ме водиш у вас да вървим. Защото аз съм си еб..ва. И да знаеш, всички малки жени са еб..ви. - Погледнах я и тогава видях този поглед, алчен и похотлив. Поглед на дете, което гледа през стъклото на витрината играчката, която никога няма да има. Първият път го направихме още в гората. А след това докато се любехме, ме гледаше в очите... Похотливо и страстно.

       Но сега погледът и беше твърд и пронизващ. Погледнах ръцете и. Пръстите се свиваха и разпускаха като ноктите на котка. А аз бях врабчето.
Смееше се и през смях каза:
     - Какво чакаш. Качвай се в колата. Да не мислиш, че ще те изпусна. - Докато се качвах, си мислех за котката. 
Дали имаше от сухата храна в паничката. 
                          
Автор: krassko

23.09 14:12 - КОТКА И КОТКА   / 5 / 

Късно след полунощ когато отворих вратата, котката стоеше до прага и ме чакаше. Навела глава към пода. Не искаше да ме погледне, сякаш искаше да каже:
     - Знам къде си бил до сега. Не си мисли, че не знам. - После вирна опашка и тръгна към кухнята. Като и сипах от сухата храна в паничката, веднага зарови муцунката си вътре. Без глезотии и капризи. Отидох в спалнята и включих компютъра. Бях написал половин страница, когато чух скърцане в хола. Пристъпваше бавно с походка на тигрица. Мина с независим вид покрай мене и скочи на масата в ъгъла, където бяха натрупани новите книги. Събори две книги, но даже на трепна когато паднаха на пода. Настани се в края на прозореца зад пердето и се приготви да спи. Държеше се като ревнива съпруга, която си говори сама:
      - Отвратителен си, но какво да правя като те обичам. И не разчитай да спя с теб. Тук ще си спя. Сама. - И наистина заспа и даже похъркваше.

                                     *  *  *

Бяха ме вързали за един стол и ме биеха вече трети ден. Питаха за склада с хероин. Искаха да кажа къде е. В началото беше трудно, докато преодолея изненадата и настроя съзнанието си към болката. Лесно е, но иска малко тренировка. "Превключваш" на болка и болката изчезва. Идва на топли вълни като облекчение. На втория ден започнаха да ме дрогират. И тогава болката изчезна съвсем. Нямаше я. Биеше ме дебелият. Другият стоеше все зад гърба ми. Той беше по спринцовките. Удряше ми "помпата" на шест часа. Имаше и трети, който ходеше за кафе, сандвичи и бира. На третия ден излезе и го нямаше доста време. Когато се върна, носеше котето. Моето коте. Намери ме на улицата преди две години. Беше съвсем малко, едва прогледнало. Вървеше след мен, мечеше жално и все повтаряше:" Аз съм твоето коте! Аз съм твоето коте! Вземи ме!"   Дебелият го взема и като се хилеше доволно, ми обясни "правилата" на играта. Няма да ме бият. Ще бият котето, докато не им кажа къде е хероина. Виждали ли сте как бият коте? Застанаха от двете страни на стаята и го хвърляха като бейзболна топка в отсрещната стена. Стисках зъби за да не крещя.  Когато гласът на котето заглъхна и не се чуваше повече, дебелият го донесе пред мен, хвърли го на земятя и го стъпка с крак. Бях затворил очи, но чувах хрущенето на костите.

И тогава чух изстрелите. Бяха дошли момчетата. Застреляха ги и тримата. Развързаха ме. Едва движех ръцете си. Казах на единия да вземе котето. От колана на другия откачих една "лимонка". Когато извадих щифта и двамата изхвърчаха от стаята. Наведох се и пъхнах "лимонката" в чорапа на дебелия. На крака с който стъпка котето. Едва бях затворил вратата, когато взривът я изкърти и запрати в отсрещната стена. Получи си го. Сега душата му никога нямаше да намери покой. Защото тялото  е дадена на заем на  душата. И когато душата го напуска, трябва да върне тялото цяло. Иначе ще се скита вечно да търси липсващата част...

Късно през ноща ме закараха в планината. Оставиха ме на 800 м под "Новата" хижа. Сложих в раницата едно канче, две кубчета бульон,  няколко пакетчета кафе "3 в 1" и една лопатка. Друго не ми трябваше. Котето носех на ръце. Направих широка дъга към "Скакавица" и от там по билото покрай "Бъбрека"  продължих по пътеката нагоре до "Сълзата". Там на върха, в ляво от пътеката, над езерото погребах котето. И на следващия ден до обяд събирах камъни и ги подреждах, докато пирамидката стана метър висока. Когато минавам от там винаги слагам по няколко камъчета. Има добри хора на този свят. И те като минават, слагат по няколко камъчета. 
И пирамидката ресте, вече е повече от метър и половина. Ако минете някога от там, сложете и Вие няколко камъчета. За моето коте.

Автор: krassko 





24.09 05:35 - КОТКАТА И ЛЮБОВТА   / 6 /

Дълго стоях до пирамидката. Погледа ми се рееше надолу към езерата. Мислех си за котето и Любовта. От кога има Любов? А котки? И отговорите идваха от някъде. Кой отговаряше? Планината? Езерата?
Най напред е бил хаосът. После в Египет се появили Котките. Благовонните масла. Дребните изящни неща, които радват окото. Ревността. Отровата...

След загубата на котето знаех, че повече никога няма да обичам. Нито жена, нито коте. Любовта те прави зависим. И отговорен. Когато любовта ти застрашава този когото обичаш... И как се живее без любов? Обичах котето. Може би ако обичам всички котета, те ще бъдат в безопасност. И всички жени. Всички еднакво...

Вземах раницата и тръгнах към "Иван Вазов". Чак сега болката се върна. Болеше ме тялото. Болеше ме душата. Но като превалих билото, пътеката лъкатушеше надолу и хижата вече се виждаше. На северния склон бяха останали няколко преспи, но и те се топяха и всичко беше във вода и тревата и пътеката. Мечтаех си за топла супа и легло.

В хижата цареше униние и всемирна скръб. И тримата бяха мъртво пияни и ако не се държаха за масата, отдавна да се търкаляха по земята. Чашите баха празни, бутилката и тя. По някое време Люлин ме позна, бяхме се виждали на Нова година в "Старата хижа". Каза че пиели от три дни, но всичко свършило и ако не нося нещо в раницата, щели да умрат и тримата. Когато попитах за нещо за ядене каза, че имало замразено пиле в хладилника и ако някой се държи на краката да върви да готви. А понеже нямало нищо за пиене, какъв смисъл има да се готви. И заспаха на масата. И тримата. 
На сутринта тръгнах за "Рилския манастир".  
По зимния маршрут.

                             *  *  *

Сутринта, докато чаках кафето да заври, измих паничките на Едуарда. Сложих и храна, налях прясна вода в купичката. Вече си пиех кафето когато тя се появи. Вирнала опашка, щастлива, доволна от живота. Вчерашното беше забравено и защо да помним лошото, като  денят е толкова хубав. Такива са котките. Бързо забравят и лесно прощават...

Има и такива жени. В забързаното ежедневие на големия град едва ли ще ги срещнете. А ако ги срещнете трудно ще ти познаете. Но когато сте в планината, сутрин бъдете тихи за да не ги събудите. Защото те спят в съседната палатка. Те винаги са усмихнати, весели  и енергични. Те пеят и танцуват. Те са Принцеси. И когато Слънцето се издигне високо над върховете, сложете кафеника на огъня. Направете  кафе. Пригответе закуската. В планината Принцесите спят до 10 часа.

  Автор: krassko 

25.09 14:23 - КОТКАТА И ПЪРВАТА И ДВОЙНА ИЗНЕВЯРА   / 7 /

Обичам си котката и тя ме обича. И това е любов вечна, не е за един ден или от ден за ден. Има приливи и отливи, понякога по два дни не ми говори и не само че не ми говори, ами не ще и да ме погледне. Котешки настроения. Мислех си че вече е забравила кога се прибрах преди две вечери и от къде. То и аз бях забравил, мъжете много - много не ги помним тези неща. Но както се въртеше покрай краката ми, изхвърча през вратата и хукна надолу по стълбите. Добре де, заряза ме, но поне да беше казала къде да и оставя паничките, плюшената мишка и плетеното кошче с постелката.

Не мина и половин час и чувам квичи нещо долу в градинката. Квичи та се не трае. Мисля си, пак е работа на ония селяни от десетия етаж. Няма и месец откакто се нанесоха и се почна тя, не стига че си хвърлят торбичките с боклука от терасата, ами и стария телевизор и той и презервативи след непосредствена употреба. Кога дойдоха от село и от къде научиха, че има презервативи и как се употребяват. И на терасата май го правят, че чак тук при мене се чува селянката като вика:
     - Ох, ох, хубаво ми е, ма мамо, обичам София. - Но сега вече съвсем прекалиха. И прасето докарали от село, тук да го колят. 

Отивам на терасата и като погледнах надолу, свят ми се зави. Котката. Един риж котарак я яхнал, тя квичи, а до тях един черен, ама черен та чак се синее, си чака реда. А мръсницата и с мръсница, току поглежда нагоре към терасата, да види дали я гледам. Гледам я, какво да правя. И ми е тъжно и весело. Но повече ми е тъжно, че най редовно я тъпчя с хапчета, а можеше да си имаме котенца. Шарени. От чер и риж котарак.

 Автор: krassko 

26.09 16:01 - КОТКИТЕ И СЕКСА   / 8 /

Котките са щастливи. И нямат проблеми със секса, защото ходят когато си поискат и където си поискат. И не се е родил още котарак, който да откаже на котката, когато тя си го е "харесала" за баща на котенцата.  При хората нещата са много зле, даже трагични. Но не навсякъде. На север, далече зад полярния кръг, където за да срещнеш човек трябва да минеш поне 350 км с кучешки впряг, или еленова шейна,  философията е друга. Там казват, че ако дадеш триона си на заем, ще ти го върнат без зъби. А жената колкото и да я даваш, по хубава се връща. И гостът е дръжен да "уважи"  домакинята. Такива са традициите. И не може да не го направи, защото домакина през това време стои с пушка в ръка ппред ярангата, но по някое време ще влезе да се стопли. И това са традиции. И винаги съм си мислил, че това е така, защото там няма котки.

В Азия, но в онази другата Азия, по островите край Екватора има котки и традициите са други. Момичетата там се развиват много рано и понеже са млади и неопитни трябва  да се учат. Разбира се с благословията на бащата, отиват при по възрастен мъж. И след година или две са подготвени за семеен живот. И тези момичата са предпочитани за съпруги, особено ако са се "учили" на семеен живот от европейци, или американци.

В най-развитата държава естествено всичко е така, както никъде другаде по света. Който и американец да попитате, гордо ще Ви заяви, че сексът е измислен в Америка. И ако не вярвате, гледайте "Сексът и града". И това е така, защото котките там имат права наравно с хората. И има закони. Когато поканиш някоя госпожица на вечеря, тя  пита:"Това среща ли е?" И ако не е заета, което означава че те харесва, тя приема поканата. И двамата знаят, че ще има вечеря и секс. Всичко е много просто и лесно.

И винаги ми е било интересно, защо в Русия е същото. Дори думите са почти същите.  Вярно, те не казват "среща", а "на ресторант". Но госпожицата има същото право на избор да каже, че има среща с приятелка, или да приеме. И ако приеме, значи ще има ресторант и секс. 

И все пак има една съществена разлика. Ако я заведеш три пъти на ресторант, без да говорите и да го обсъждате, това означава сериозна връзка. И тя е "длъжна" да се грижи за тебе, да те опере и оглади. И особено там, от другата страна на Урал хората са приветливи и открити. И когато след работа жените се прибират, те гордо носят найлонови пликчета с бира. Различни са, има големи и по малки. И всички които ги срещат се усмихват. Защото това е оценката за секса, как си се представил снощи. И това са традиции.

А у нас секса е непознат. Използува се друга дума. И като ти се прииска секс, качваш се на дървото и я погваш. И ако не падне сама, просто я буташ от клона, тръшваш я на земята, няма цветя, няма свещи, а на тревата.  И затова се радвам, че вече има толкова много ресторанти, радвам се когато секат дърветата и палят гората. Защото знам защо го правят. За да слезем от дърветата и да отидем при котките.

Автор: krassko 

27.09 04:26 - КОТКА ИЛИ ЛЮБОВНИЦА   / 9 /



Когато се завърнеш от чужда страна, за теб времето е спряло. Хората са такива, каквито си ги оставил преди години. Те не са се променили в спомените ти. Но само няколко дни са достатъчни, за да разбереш истината за времето и  двата часовника които  вървят едновременно. Твоят и техният. И всеки е живял по своя часовник. А сега часовниците не могат да се сверят, всеки отмерва своето време и между твоето и нейното време има пропаст. 

И докато разказваш, на чаша кафе, как три денонощия сте катерили някакъв безименен врах на Кавказ, виждаш как тя нервничи. Трябва да прибере детето от градината, и костюма на мъжа си от "химическото", защото утре е на съвещание. И тя много добре знае, че няма никакво съвещание, пак ще отиде някъде със секретарката си. Но няма време да мисли за това, защото майка и е в болница и утре ще бъдат готови изследванията...
     - Сигурно е било много красиво.
     - Мъглата беше на триста метра под нас и нищо не се виждаше.
     - И какво правихте на върха?
     - Изпихме по чашка коняк и трябваше да тръгваме веднага надолу. От север идваха облаци, времето се разваляше. - Тя тръгва, вече е закъсняла, обещава да позвъни, да се видите пак, но часовниците тиктакат и времето ви е разделило завинаги. Вече и двамата го знаете...

След месец часовникът започва да върви монотонно, не избързва и не изостава. И дните ти са монотонни. Всяка сутрин пишеш по  страница от книгата. После преглеждаш бележниците със записки от пътуванията. Между страниците намираш изсушено цвете от Кавказ, клонка жасмин от Саянските планини, листче с адрес и телефон от Иркутск. И някаква празнота те обзема и става все по голяма и по голяма. Знаеш, че нещо трябва да промениш, но изборът е толкова труден. Котка или любовница?..

Автор: krassko 

27.09 22:39 - КОТКА ИЛИ СЪПРУГА  / 10 /

Колкото и добре да живее човек...идва "сляпата" неделя и дори да е казал вече "ДА", този върос така разяжда стомаха и дванадесетопръстника, че рано или късно лягаш на масата, слагат ти маската и...си казваш всичко на докторите. 

Котка или съпруга ?  Това е въпросът !  И Хамлет е избрал шпагата. По добре да бъдеш прободен и отровен, отколкото вечно робство. И ако погледнем назад в историята, от Матриархата до наши дни нищо не се е променило. Мъжете са отивали на война, на кръстоносни походи, околосветски плавания, покорявали са полюсите и Еверест. И всичко това само за да са по далеч от жената и тъщата. 

Защото кажеш ли "Да" върху тебе се изсипва рога на "изобилието". Вече имаш тъща, трябва да се грижиш за децата от първия брак на жената, да караш роднините и по болници, до морето и обратно, и живота ти е предначертан за следващите сто години.

И грешката която правят всички мъже, е че изобщо си задават този въпрос. Излишен е. Защо да си докарват язва. Няма разлика. Няма никаква разлика между жената и котката.
 
Всички жени мечтаят за бялата сватбена рокля.  И щом постелете чист чаршаф на леглото, котката скача на него за да остави една шепа косми. И тя обича бялото и чистото. 

На жената трябва да се подаряват цветя, но дори и да забравите, не бива да забравяте тъщата. Прясна вода и храна на котката. Това ежедневно задължение никога не можете да забравите, защото котката драска по вратата още в пет сутринта. 

Жената и особено тъщата , не понасят да се прибирате пиян. В такива случаи бъдете благоразумни и не припарвайте до котката. Няма да ви издере очите, а направо ще ги извади. 

Трябва да обичате и ухажвата приятелките на жената, но не бива да ги пипате. Същото е и с малките на котката, защото ще ги храните с биберон.

И ако някога все пак с голами букви пред вас застане този въпрос, вземете си раницата и избягайте в планината. Или си направете ергенско парти с много жени и много пиене, за да забравите въпроса.

Автор: krassko

28.09 06:34 - КОТКА, СЪПРУГА, ЖРЕБЕЦ И "ВИЗА"   / 11 /

Битката за свобода, независимост и човешко достойнство на Мъжа, започнала още от Матриархата продължава и днес. Битка, в която победител е Котката. Защото Тя гледа с насмешка как от терасата на десетия етаж летят като птици дрехите, любимите играчки и чехлите на поредния Мъж загубил Битката. 

И на негово място идва Жребецът. Жребецът с "Армани", "Гучи"  и "Виза". И Жената  с поклон и трепет в душата, покорно поема "вълшебната" карта  и няма значение дали е "Виза", "Мастеркард" или "Америкън експрес", важното е да е златна.  

И въпреки временните поражения и загубени битки със Секретарката : " Защо ще я води в Китай, нали я води в Египет?"  -  Битката не е загубена.  Битката продължава и Котката свита в някой ъгъл гледа хищно поредния натрапник, крои планове и пишка в обувките му.  До денят в който дрехите пак полетят и Той ги прибира нервно в колата, махва с ръка на Къщата,  Вилата  и  Децата и поема по Белия свят. А Котката лежи пред прага и се усмихва доволно.

Затова когато прекрачиш този Праг, не забравяй загубените битки и бъди Мъж.  Изхвърли  Котката,  ако искаш да имаш Дом,  Жена  и  Деца, а след  нея  изхвърли и Фикуса.  Защото  Фикуса е сянката на  Тъщата и тази сянка ще те преследва и трови  до края на дните ти. 

Автор: krassko

02.10 13:13 - С КОТКА НА СВАТБА   / 12 /

Вече не се женят, но и това се случва. Поредната Блогърка*  от село като дойде в София и докачи някой шошльо, ето ти сватба. Че те за софиянци се женят. По престижно е някак. А шошльовците свършване нямат, но така поне намаляват. И като чуете музиката и видите булката в мерцедеса, да знаете - Блогърка се жени. След мерцедеса е бавареца, после два опела и ауди и автобуса за по далечните роднини. След автобуса са трошките от село. И като чуе свирките, котката излиза на терасата да гледа.

Котката не обича сватбите. Много сол слагат на пържолите. Не може ли по малко солчица, че не се яде. И всички пият като камили, като че не са пили от шест месеца и трябва да се налочат за следващите шест. А на котката водичка няма кой да сипе. Не се сещат. И децата, козунаци ли месят по цял ден, та мачкат котката така. Да я погалят зад ушите, по гърба малко и толкоз. А те мачкат ли, мачкат.

Мъжете отиват на сватба от немай-къде. И нали тъщата със свекървата определят кой къде да седне, спасение няма. От ляво ще ти сложат "бившата" да каканиже като вещица, отдясно новата кандидатка, която "опипва почвата" като сапьор с ръка под масата, любопитна да "види" какво е останало за нея. В това време кумът вика "Горчиво" и ти полива гърба с червено вино...

А жените най се кефят от подготовката за сватбата. Въздишки, емоции, интриги, голям купон си е. Имах една съседка на долния етаж, всяка сутрин ми свиреше "Лунната соната". Започне и спре, пак започне и пак спре. А аз като не разбирам от музика. Една сутрин звъни на вратата и от вратата докато стигна до спалнята беше свалила полата  и другите неща там под нея. Намести се в леглото и изкомандва:

      -  Хайде по бързо, че днес ще се женя!


____________
  * Блогърка - мома от село с начална компютърна грамотност. Пише на латиница, но не може да мине на кирилица.  Живее в София.

Автор: krassko

04.10 11:27 - КОТКАТА ХАКЕР И ХАКЕРИТЕ  / 13 /

Котката е роден хакер. Остро зрение и остри нокти, неутолима страст към нощния живот, любопитството и мисълта, че всичко което е привлякло вниманието и е нейно и и принадлежи по право, я правят елитен хакер. Хакер убиец. Тя обича месо, но предпочита сърцето; обожава риба, но ще я изтърбуши за да извади дроба. Единствено водата я спира, но и тя не е преграда. Застинала край някой бързей, тя ловко улавя подскачащите рибки със същата лекота и изящество, както "заковава" врабчето в полет.

Съседката ми обожава пилешко. Страстта и към него, породена от някакво женско списание е неутолима. От кухнята и вечно се носят миризми и ухания на печено, пържено и пилешка супа. Затова от години не хапвам пилешко. И когато в кухнята и се появи поредното пиле, то е готово за "полет".  Оставено за секунди без надзор, то излита, ловко прелита по парапета на терасата и се пльосва насред кухнята ми. А котката - хакер с вирната опашка гордо го обикаля, демонстрирайки поредния си трофей.

И хакерите са като котката. Те дебнат в мрака поредната жертва. Играят танца на Победата след всеки успех. Но Бог е отвърнал лице от тях. А когато Бог обърне гръб на някого, идва Дяволът и пробожда сърцето му с тризъбеца. И го прави свой роб. Но бог е милостив и оставя открехната вратата на Покаянието. Пътят на Покаянието е трънлив и покрит с остри камъни. Само смирение, зачитане на божиите закони и любов към ближния могат да ти помогнат да го извървиш. За да си върнеш божията любов. 
И да станеш пак човек.

Автор: krassko

05.10 18:09 - КОТКИ И ХОРА  / 14 /

Прародителите на хората са котките. Но поради естествената склонност на човека да се прави на маймуна, учените и до днес отричат този факт. Хората не само са потомци на котките, хилядолетия са се учили от тях, подражавали са им и дори в наши дни най нахално копират цели котешки файлове, твърдейки че са техни научни открития.

Само един поглед към далечните праисторически времена е достатъчен да ни убеди в това. Човекът е бил жалък мелез между прасе и коза, хранейки се с корени, плодове и треви. И ако не са били котките, да научат хората на лов и риболов, Човекът и до ден днешен нямаше да познава вкуса на пържолата, пилешките дреболии и сьомгата по котешка рецепта, кой знае защо наричана "суши".

И не са необходими разкопки и научни изследвания, за да се убедим в това. Нали всеки ден чуваме съседите си в минути на откровение. Тя го нарича: "Свиня"  и  "Дърт пръч", а Той и отвръща: "Коза".

Котките обичат топлината. Топлината и уюта на Вашия дом идват от котката, която се е излегнала не къде да е, а на най топлото място в къщатата. Затова котките са дали на хората огъня, електричеството, топло и ядрената енергетика.

Забравете легендата за Прометей. Ако Мария и Фредерик-Жолио Кюри нямаха  12, да дванадесет котки, нима щяха да открият нещо. И Айнщайн стъпка по стъпка е обсъждал  "Теорията на отностителността" с котката си. Но кой признава за съавтор котка? Зола, Толстой, или Шекспир? Дори те не са го направили.

И в наши дни продължаваме да се учим от тях. Ако не беше фриволното поведение на котките в Америка, наричано с грозни думи от пуританите, нима щяхме да знаем нещо за секса. Това благо за човешкия род.

Хората откраднаха"сексуалната революция" от котките и правят секс дори в Космоса. Но истината не може да се скрие, защото мъжете и днес по време на секс повтарят: "Коте, коте".

Автор: krassko

07.10 18:47 - КОТКА И ПРИНЦЕСИ В СНЕГА  / 15 /

Принцесите са най очарователните създания на света. Но това няма как да го знаете, защото по цял ден четете cefulesteven, или се щурате из блога и търсите Принца, коня, или н-ам си кво, но кой знае защо попадате все на котарака на valsodar. А котаракът е нефелен, не става значи, защото са му кръцнали нещо там, или казано на докторски език направили са му вазектомия. Но понеже valsodar не вярва много-много на докторите, за по сигурно е приложил изпитаната рецепта от село: с две ту-ули по топките и готово. Сигурна работа. И valsodar няма конкуренция и котаракът щастлив се е излегнал като блондинка на фотосесия. Не го вълнуват нито поетеси, нито политика.

А Принцесите ми звънят през половин час. И дублират телефона с телепатия. Питат къде съм. Преди час тръгнах от "Пионерска", току що подминах горния разклон за "Ловна" и пътеката става все по стръмна. Раницата на едната Принцеса, която нося отпред, ме тегли към земята, приканвайки ме да си спомня времето когато съм ходел на четири крака. А втората раница на гърба така ме натиска надолу, че главата ми се напълни със спомени.

Принцесите, омагьосани от Слънцето се бяха качили преди три дни в планината по прашки. Но падналия през ноща сняг развали магията и сега си искаха дрехите. А раниците тежаха така, че се чудех дрехи на Принцеси ли нося, или рицарски доспехи.

Под дърветата нямаше сняг, но когато излязох от гората, снегът ме заслепи.Всичко беше побеляло. Бяло, бяло и бяло във всички цветове на дъгата. Изумруденото бяло на тревата под снега, нежното синьо на небето сгушено в сянката на клека и огненочервеното слънце, оглеждащо се в хилядите снежинки по клоните. Беше някаква магия. Магия от от цветове. Като картините на iliada. 
И тогава чух гласовете им. Пееха Принцесите.

В столовата на хижата цареше униние и полумрак. Нямаше пиене. Всичко беше отдавна изпито. Светеше само печката нажежена до червено. До нея Принцесите, като вакханки с разпуснати коси и само по прашки. Едната руса, зърната на гърдите и бледорозови, а другата гарвановочерна със зърна като маслини. Бяха прекрасни. И въпреки че винаги се оплакват, че гърдите им са малки, галени в полумрака от двадесетина алчни мъжки погледа,  изглеждаха почти колкото на Преслава, или малко по големи. Но може ли да се вярва на мъжки очи?

В късната сутрин, вече пиехме второто кафе, се наслаждавах на краката им. Изящни, без нито едно косъмче. Дори и по прашки, Принцесите никога не забравят иезуитските уреди за бръснене и скубане. 

И докато през смях ми разказваха колко много нови приятели са намерили тук и колко са щастливи, че са отново на Езерата, аз си мислех за Котката. Сама, с паничката вода и купичката суха храна. И как правейки някого щастлив, караме друг да страда. 

Автор: krassko

разказчето ми/поръчка (боровинки или котки) за ДЗВЕР ?! Вярно, че надеждата умира последна, но все пак умира...

Твоят Дзвер още на втория ден след като си го поръча се е сврял в едно ъгълче в главата ми и чака да излезе. Благодаря ти, сигурно си права, че след този погром трябва да освободя Дзвера за да намерят блога и душата ми покой.

be Wild ...

Дали не ми даваш ключът към един друг свят ? Днес бях в два различни свята... но се върнах при Котката. Остава да пусна звяра:)))

Харесах!

но не успях да прочета всичко ... текстовете в жълто не се четат при мен ...

пък и при прозата не са нужни ефекти при поднасянето на текст ... аз дори смятам, че всички ефекти имат обратен ефект - читателят остава с впечатление, че го подценяват ...

Но спокойно може да се чете и така като се маркира текста.