Любовта на принцесата

Принцесо, как си позволяваш

На страстите да се отдаваш?

Песни, погледи, целувки

и танци диви до зори ?

Високо горе в кулата
килията студена тебе чака.
Твърдо ложе, стомничка вода
и къшей хляб, са ти награда
за волностите безразсъдни.
И тъй ще бъде дни наред
докато искренно не се покаеш.

А онзи младеж - танцьора,
отведоха го на дръвника
по тъмно, там палачът
със секирата го чака.
Главата му ще хвръкне рано,
много рано преди изгрев,
та никой повече да го не види.
Че има хора жалостиви,
поети разни, всякакви ги има
и може песен да напишат,
за да се пее и разказва
за любовта ви нечестива.

 

      *   *   *

 
Принцесо, в килията студена пишеш
и стихове прекрасни там се леят,
разказват за любовта ви възвишена ,
за първи трепети и бурна страст красива.

Но виж се, погледни се ти сега, Принцесо,
косите руси като вълни до кръста -
кълбо от змии са и съскат и се вият,
очите ти - тоз поглед мил и страстен -
сега е твърд и огнен, и камъка прогаря.

Дебели са стените на Балдуиновата кула,
решетките железни на малкото прозорче
и те са от здрави по-здрави, а двата гълъба-
тайните ти вестоносци, простреляха ги
с лъкове стрелците. Писмата ви любовни
на парченца като облак летят над Янтра,
като любовта ви прецъфтяла ненадейно.

Легендите разказват, че след години
от кулата избягала си предрешена
със дрехите на стража. Стражът го убили,
а Принцът казват, че те чакал с коне
там долу - под стените на кулата висока.

Щастливо сте живяли някъде далече
и син левент сте имали, така разказват.
Дали е вярно, кой може да ни каже?..
Но и до ден днешен влюбените
там под кулата цветя оставят...

24 - 26.08.08


  

 

Поздравления! Радвам се, че отново представяш стиховете си тук, рицарю!

Но до голяма степен и ти си "виновна" за него.

че можах и аз да прочета твоите стихове-легенди.
Като че ли видях с очите си и ... Красиво пишеш.
Благодаря ти!

Каквото и да се случи с хората които обичаме, които сме загубили, остават приказките и ще останат легендите. "И може би някой ден, в някой друг живот - там на прага на Тадж Махал някой ще дойде да получи своето цвете" - но това е друга приказка, която е доста по нататък. Но когато стигнем до нея, ще си спомниш.:)

Шепот от далечни времена, преминал и утаил се и по нашите диви места.....
Принцеси и принцове - винаги ще има поете и винаги ще се вдъхновяваме от стихове !
Поздравления !

Не спирай да пишеш и да ни разказваш своите чудни легенди и приказки - удава ти се с лекота!!!

Белезите от раните ще останат и винаги ще болят...но ще остане и хубавият спомен за нещо много красиво.
Благодаря :)))

КРАСКО ПОМНЯ ДУМИТЕ НА ЕДИН ГОЛЯМ ПОЕТ ХАЙК ОТ STIHOVE BG
ЧЕ ЗА ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА СИ НАПИСАЛ НАД ХИЛЯДА СТИХА, НО КОГАТО Я ЗАГУБИЛ ГИ ИЗГОРИЛ И ПЕПЕЛ...
А ТОВА МОМЧЕ ПИШЕШЕ В ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ, ЩЕ ГО ПРЕСТАВЯ ПРИ МЕН В ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ НА БЪЛГАРИЯ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

че мога да прочета и твои творби в собствения ти блог! Харесват ми!

Но отново ще публикувам всички стихове. Има и един цикъл разкази, които бяха изгрити и ще възстановя, а има и около 20 разказа непубликувани до сега от разказите по поръчка, които също ще публикувам тук.