За да дойдеш при мен трябва да летиш. Цяло денонощие. През лятото можеш да дойдеш и с кораб. Един месец плаване през ледове и мъгла. Светът изчезва, остава само мократа палуба, воя на сирените в мъглата и собствената ти каюта. След няколко дни остава само каютата. Защото са ти опротивяли ниското небе, полярните води и “вниманието” на екипажа. Мислиш си, че самото ти решение да дойдеш в Арктика е вече героизъм. Това е територия на мъжете с бради, на кучешките впрягове и “лудите пари”. Кожените облекла, ботушите от еленова кожа, все неща за които си мечтае всяко дете.

 

Но ти ще летиш. И когато пристигнеш след дългия полет  с изненада ще установиш, че си на друга планета. Гола и равна, тук таме осеяна с ниски хълмове под още по ниското небе. Тундра... Бяла и безкрайна през зимата. И застрашителна през лятото.Оцветена в жълто и черно. Още в първите минути усещането е чудовищно.

 

После ще видиш хората. Различни са. Ще то усетиш по безразличието към теб “прелетната птичка”. Ще усетиш острите, “сканиращи” погледи на мъжете. Те те разголват цялата. Не, не тялото, а душата и достигат до най-потайните кътчета. Там където никога не си допускала никой. А те проникват там само за три секунди и извръщат глава. Защото знаят, че тук в тундрата не могат да разчитат на тебе. Ти си безполезна.

 

И въпреки че нежната ти душа е "тренирана" към смяната на работата, жилището, приятелите, към местенето от една страна в друга и въпреки че се чувстваш гражданин на света, постоянно чувстваш как тук нещо ти убягва от разговорите, от собствените ти впечатления. Може би това, главното, се крие в тясната ослепителна лимонена ивица на хоризонта при залез. Изведнъж сърцето те свива.

 

И без никаква причина започваш да мислиш, че животът ти не е бил такъв какъвто си искала. Правила си компромиси, когато е трябвало да проявиш твърдост, изпускала си главната цел, загрижена за дребни удобства и ако недай си боже днес е последният ти ден на този свят, след теб няма да остане нищо. Всичко ще изчезне, няма да остане на никого, или ще остане за съвсем кратко време.

 

Може би е суеверие, че Арктика поражда подобни мисли.  Но от истинската “полярна болест” си още далеч. Просто започваш да чувстваш духа и настроението на Севера. И може би тогава ще си обясниш недоволството и безсъницата в ранния предутринен час, когато звездите гаснат една по една...

Чудесен си!

КРАСКО ЧЕТА И ДЪХЪТ МИ СПРЯЛ И ПИША САМО -ОГРОМЕН ТАЛАНТ!
СТРАХ МЕ БЕ ДА НЕ Е НА ДРУГ АВТОР ИЛИ ПРЕВОД.
И СИ МИСЛЯ ЗА ГОЛЕМИТЕ ТВОРЦИ, ЧЕ КОГАТО ПИШАТ ТЕ ВЛАГАТ ЕМОЦИЯТА КАТО СЪБИРАТЕЛЕН ОБРАЗ И СЕ РАЖДАТ ОБРАЗ УНИКАТ
ГОЛЕМИЯ ТВОРЕЦ Е НАБЛЮДАТЕЛ И Е НАД МОМЕНТА И ГО ГЛЕДА С МЪДРИТЕ ОЧИ И ГО ОПИСВА...ЗНАМ ЧЕ ЩЕ РАЗБЕРЕШ КАКВО ИСКАМ ДА КАЖА
И ЗАТОВА ГОЛЕМИЯ ТВОРЕЦ Е НА ВСЕКИ А НЕГОВАТА МУЗА, НЕГОВОТО ВДЪХНОВЕНИЕ...ТОВА Е ТАЙНСТВО И МУ Е ДАДЕНО СВИСШЕ
ПОДКРЕПЯШ МНОГО ХОРА И ТОВА Е ИСТИНСКА ЛЮБОВ, НО ЕТО ТЯ СЕ ВРЪЩА ПО НЕВЕДОМИ ПЪТИЩА КЪМ ТЕБ И СЕ РАЖДАТ ТЕЗИ ЧУДЕСИИ, ОТ КОЙТО ДЪХЪТ СПИРА...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

И ДУМИТЕ МУ СА ВТЪКАНИ КАТО ЗЛАТНА НИШКА В НАПИСАНОТО. НАПИСАНОТО Е КОЛКОТО МОЕ, ТОЛКОВА И НЕГОВО, ЗАЩОТО ТОВА СА ДУМИ ОТ РАЗГОВОРИТЕ НИ... ДУМИТЕ И МИСЛИТЕ НИ СА ТОЛКОВА НАШИ, КОЛКОТО И НА ТЕЗИ КОИТО ОБИЧАМЕ...
С МНОГО ОБИЧ
KRASSKO

"ДУМИТЕ И МИСЛИТЕ НИ СА ТОЛКОВА НАШИ, КОЛКОТО И НА ТЕЗИ КОИТО ОБИЧАМЕ..." - това наистина е така.

А тези които не разбират ...те не разбират нито думите, нито хората.

С вълшебен увод и загадъчни размисли....
Поздравления !

Това е един ден от живота ми и едно едно случайно запазено писмо от времето когато нямаше Интернет.
Благодаря.

О, такива писма ли пишеш?!

Е, това че не те разбирам, защото се изразяваш неразбираемо или говориш на фински не означава, че не разбирам хората.

Ужасявам се от студа. Предпочитах жегата, сега искам само умерени температури. Остаряваме, какво да се прави!

...само не студ. Пък пука ми, че убивал рака.

Сигурно и ти си ги пазиш завързани с розова панделка. Но ако случайно са се изгубили, мога като онзи от "Улица "Консервна" да ти напиша няколко. :)

Аз с толкова премествания изгубих и изоставих много неща от миналото, всички мостове разруших и снимките даже не гледам... вече пътечките обрасли са...пък защо още боли?

Той ми донесе спокойствие и помогна малко за решението. Защото има моменти в които е трудно да изберем посоката...

А писмата...Тя пази моите писма... но когато пристигна, докато подреждаше нещата си изхвърли писмата които ми беше писала, и паспорта с който пътувах. Това беше "чист" паспорт, без съдебно минало и фалшив естествено. Не каза нито дума , а и аз нищо не попитах... Но това е по нататък...в продължението на историята. Ако я напиша някога...

..толкова изкусно облечени в думи....
"И въпреки че нежната ти душа е "тренирана" към смяната на работата, жилището, приятелите, към местенето от една страна в друга и въпреки че се чувстваш гражданин на света, постоянно чувстваш как тук нещо ти убягва от разговорите, от собствените ти впечатления."

Искренно се надявам да съм на правилния път, където да намиря това "нещо", което ми убягваше преди...
Подобни "спомени"-писма си позволявам да чета веднъж в годината, заради емоциите, които ми припомнят. Радвам се, че тази година беше твоето... Благодаря ти!