на    N 

Когато дните като птици
разтварят се във вечността,
подгонени от зли орлици
и търсят своята съдба...

До теб летя и се опивам
от порива за свобода.
И силите си в теб преливам,
до капка ще ги изцедя.

За полета ти във всемира,
за твоята и моята мечта.
Обичам те! И ти го знаеш.

За теб живея и горя!
И твоя път да очертая,
сам ще разпръсна пепелта.

Много красиво, истинско и .. с такава жар! Поздрави!

"Чувствам се прекрасно,
защото мога да видя пламъка на любовта в очите ти
И чудното е, че ти не осъзнаваш
колко много те обичам"

"Wonderful tonight"

Одавна не ме е сполетявала тази, изгарящата любов! :) А ми липсва!

както и да има до кого да летиш и обичаш, да има общ полет и надежди..споделеност.

Когато ме погледнеш - онемявам,
забравям, че до вчера непозната бях;
ненужна тънех в мрака на забрава,
за да дочакам звездния си чуден танц :):):)

Поздравления за чудесния стих и много усмивки!

Веднъж докоснат ли се -
душите ни ще литнат волно
и дните в търсене ще отшумят,
и порива за свобода ще е начало
на споделената съдба!

Maailman parhaita
ja kaunempia asioita
ei voi nahda ,eika koskettaa
Ne naytyy tunea sydamella.

В живота красивите и прекрасни неща
не може да ги докоснем ,
а само да ги почувстваме чрез
поезията в сърцата си .

Благодаря ти !

Самота стискала гърлата на хората...
Измислили времето те, да ги сбира,
Но разпилели се още повече в мрака.
Измислили часовници, секунди броят,
Но продължават да се разминават и
Още по-нещастни, самотници чакат...
Спри време, иди си! Искам, търся Него...

Пожелавам ти и на теб пламъците на любовта на
"дете на Луната със сърце което свети":)
(любовта на поет с огнени стихове)

"...ала съвсем за кратко е било забравеното време,
когато тя изпълваше ми взора –
най-яркият поток от вечна светлина."

Съществува старо блогърско поверие:"Дадеш ли си скайпа на някого - ще си развалите отношенията" - така казва една приятелка.
А аз бих добавил:" Когато приятели от виртуалния свят се срещнат в реалния - тръпката изчезва и остава само разочарованието".

За теб горя
и пламъците
дават ми крила
със тебе да летя до край -
до пепелта от рози.

Гейзер от страсти си и пара хвърчи на 30 м над тебе:)

Само който е горял в ада на самотата
може да да премине през пламъците на любовта...

Виждал ли си
роза без бодли?!
Защо?!
Някой ги е скършил,
за да не (Го) боли
когато
Я превръща в пепел...!!!

http://www.youtube.com/watch?v=7DKBKZ8Cxeo&feature=related