Обречена да бъда твоя,
ориса ме орисница една
и ден и нощ това е моя,
любов и радост и съдба.

Отричам се от любовта си
и на сърцето казвам: “Спри!”
Но на мислите ми ти мечта си
и спират ли се пролетни води.

И в дните си съм раздвоена
защото не мога да те имам,
а душата ми за тебе отредена
любовта си ти подари...

така е, но ако си направим едно микроязовирче, може
и да се получи, после когато дойде сушата ще го изпускаме по малко за да не умрат цветята и останалата растителност. Така е и с нас, сега е време да позаредите своите микроязовирчета, да не кажете че не съм ви предупредира :))))
Чудесен стих, само дето не вярвам на орисници, ама останалото си е вярно, казваме си спри сърце, ама то не та не и няма спасение, мъка ..мъка...

Сега е момента да ги напълним с любов и пролетно настроение:)
А мъката, тя е сладка мъка и сълзи има понякога, но какво щяхме да правим без нея.
А има и щастливи дни, понакога успяваме да направим някого щастлив, а за това не трябва много - дори и една дума стига.