Прегръщам те     
                                     Лицето си заравям във косите    
                                     Пиян от аромата на треви         
                                     Щастлив     
                                     Сред хиляди звезди     
                                    Да бъдеш моята звезда          
                                    И вече знам     
                                    Това си ти! Това си ти,      
                                    Звездата с разплакани очи         
                                    В прегръдките ми     
                                    Притихнала в покой смирена    
                                    Любов намерила след дълъг път
 

   

haresa mi mnogo stih4eto...pozdravi...

tova pesenta za onezi motori li be6e........ aaaaaaa ne ne mi haresva togava

Сълзите ми сами потичат
от спомените за несбъднати мечти -
за вричане във нежност на обичан
безимен рицар и невидим
за моите изплакани очи...

И може би във ден незнаен
звезда ще бъда в небосвода ням -
блестяла дълго... И накрая
превърнала се в свещ,
догаряща за твоя храм!