В ноща на свети Яков*,
          когато пак с любов те чаках,
          пред името ми сложи кръст.
          Не каза дума, даже не заплака.

 

          “На двата стола от твоята градина”
          тялото ми още топло го положи,
          ръцете  скръсти и здраво ги завърза,
          за да свикнат,  за тебе да не пишат.

 

          Вместо парички, сложи обиците,
          за Коледа които купих,
          със тях очите ми затвори,
          след тебе повече да не поглеждам.

 

         Отнякъде далеч се чу камбана -
         тогава бързо се прекръсти,
         свещичка  пъхна  ми в ръцете 
         и за Любовта ни я запали.

 

         Покри ме нежно със савана,
         наведе се.   Не ме целуна.
         Отиде си.  Дори не се обърна.
         А аз не искам да умирам...

              2009-05-09

 

* ноща на свети Яков –  30 април според
    Българската православна църква.

 

 

  
 

  

            

              Свети Яков Стари от Рембранд 

 

 

За да види другото лице на Звездев .
Но като гледам как всеки който го прочете се ошашави вече съжелявам, че го направих.

дай ми не толкова утеха, колкото да утешавам; не толкова да търся разбиране, колкото да разбирам; не толкова да търся обич, колкото да обичам.
св. Франциск от Асизи

...А аз не искам да умирам...
...ръцете скръсти и здраво ги завърза,
за да свикнат, за тебе да не пишат....
...А аз не искам да умирам...
...очите ми затвори,
след тебе повече да не поглеждам...
...А аз не искам да умирам...
...наведе се. Не ме целуна.
Отиде си. Дори не се обърна....
...А аз не искам да умирам...

Поклон пред твоето творение...
... стиховете ти са мъдри !!!
Те да знаеш са и вдахновение
и слила за да продължи душата
да търси мир не просто примирение
с това, което, поднася ни съдбата...

За посвещението , благодаря...
чувствав се специална на мига
И в този миг на откровение
подносам ти и аз едно
не толкоз притенциозно мое стихотворение....

Желание за смърт

Кога ли ще дойде мигът,
очите си тъжни аз да затворя?
Да ме заровят в твърдата пръст,
отгоре ми кръст да положат.

Ще жалят навярно за мен,
ще плачат и ще ридаят.
Кога ли ще дойде този момент?
Кога ли ще ме закопаят?

Очаквам този трепетен миг.
Тогава ще бъда щастлива.
Защото само в гроба, нали,
ще избягам от твоята сила.

Ирена Недялкова

БОЖЕ КОЛКО ХУБАВО ПИШЕШ...КОЙ СИ ТИ ЗА БОГА?

Че ни събраха :) :)

МИНАЛАТА ГОДИНА ЕДНА БОГИНЯ МЕ ПОПИТА:
" КОЙ СИ ТИ?.." И СЪРЦЕТО И ДУШАТА МИ СА ОЩЕ В НЕЯ"
ЗА ТЕБ НЕ Е ОСТАНАЛО КОЙ ЗНАЕ КАКВО :) :)

Много романтика има пак в теб:)))
Коя ли е щастливата богиня?:)

КРАС, НАЛИ ЗНАЕШ ЧЕ И МОЕТО СЪРЦЕ Е ПЛЕНЕНО И ЗА ТЕБ НЯМА КОЙ ЗНАЙ КОЛКО...
НО ЗА ТЕБ ТЯ Е ВСИЧКО И АКО НЕ СЛУША И ПРАВИ НОМЕРА ЩЕ И КАЖА АЗ НА НЕЯ...
С ОБИЧ НА ДВАМАТА ДЖУЛИЯ БЕЛ

ЛЮБОВТА ПОНЯКОГА СЕ ПРЕВРЪЩА В ЕДНА БЕЗКРАЙНА АГОНИЯ, КОЯТО Е МЪЧИТЕЛНА И ЗА ДВАМАТА. КОЛКОТО И БОЛЕЗНЕНО ДА Е ТОЗИ ИЛЮЗОРЕН СВЯТ ТРЯБВА ДА ЗАГИНЕ, ДА СЕ РАЗРУШИ...

Ръцете може да не пишат,
но пак е волна мисълта.
сега отчаяно въздишаш,
но знаеш ли, че след смъртта
духът ти още ще обича -
това е неговия рай.
На космос любовта прилича -
начало няма, нито край...

И аз и благодаря....

Романтиката е начин на живот. От първото кафе сутрин, през цветето израсло между плочките на тротоара и разменените погледи в забързания ни ден до ...нощницата късно вечерта. :)
Всъщност повече от половината от дамите в блогбг спят с пижами ;)

Всички питат коя е щастливката, а това няма никакво значение. Може да бъде всяка и една - даже и ти, защото вдъхновението е като съдбата, разиграва ни както си иска, а ние така и не можем да разберем защо:)

Тя ми върза душата и както виждаш отдавна спрях да пиша разкази. И стихове пиша все по рядко... :(

Може би това е била нейната...;)

странен стих.:) Дори е зловещ, но има истина в него.
Когато някои си тръгва от теб те зачерква от живота си все едно си починал.