Щастлив съм, Муза си намерих,

   за нея аз къде не се катерих

   високо горе в планините

   пребродих даже и горите.

   Прегръщах тръни и бодили,

   останал бях съвсем без сили

   когато от скала висока

   надолу литнах без посока

   и щях главата да си счупя,

   но имал съм късмет и слука

   прегърна ме Музата крилата

   тъй двама паднахме в реката,

   а  тя  не можела да плува,

   от страх прегръща ме, целува

   и палава, дори флиртува,

   а аз хич не бързам към брега,

   хареса ми любовната игра...

   Но най-накрая на тревата

   оставих музата  крилата

   на слънце милата да съхне,

   от страст и ласки да отдъхне...

haresa mi...

АЗ СЕ ЧУДЯ И СЕ МАЯ
ДЕ Е ТОЗ КРАСАВЕЦ .
А ТОЙ МУЗА СИ НАМЕРИЛ
И В БЛАЖЕНСТВО СПИ...


ЕЙ КРАС, НЕВЕРОЯТЕН СИ.... ТЕ ТВОИТЕ МУЗИ КРАЙ НЯМАТ... НО ТО И В ЖИВОТА СЛЪНЦЕ НИЩО ВЕЧНО НЯМА...

ан, haresa mi... А кое по точно ти хареса ?
Музата, стихчето или музиката ?..

6te ti otgovorq...samiq na4i n po koito zvu4i stih4eto... veselo i bezgrijno, zaka4livo i iskrenno....i poslednite dve izre4eniq ot stihotvorenieto....nai mi dopadnaha..... vij segaaaaaa toooooo i az iskam da sam muza .. na edin poet.., no vesela muza, kato tvoqta... za6toto e v unison s haraktera mi.... e da deeeeeeeee ama az vzeeh , 4e popadnah na tajen poet..i sega sam negovata tajna muza...., ne6tok koeto nikak ne mi haresva..... aaaaaa muzika e prosto varha...tam spor nqma...uspq lli da me razbere6...

ДЖУ, ОТ ВРЕМЕТО Е... (INLOVE) (F)

НЯМА ЛИ ДА СЛОЖАТ ЕМОТИКОНИ НАЙ-ПОСЛЕ :(

И музите когато се събуждат да ги глезят с цвете, кафе с бисквитка и :*

Съжелявам за лошия късмет с този тъжен поет...:(
А когато ти е много тъжно обаждай се да те развеселя с нещо жизнерадостно и леееееко еротично, явно такива неща ти допадат ;)

da be 4ove4e ...pozna... naistina takiva ne6ta mi dopadat...ima li erotika.., az sam tam........jivee mi se..prosto mi se jivee.... veselo i 6tastlivo.....samooooooo edno 6te ti kaja...6te poloja vsi4ki usiliq tozi tajen poet .. da stane vesel..i 6te uspeq...6te vidi6 4e 6te uspeq...

Ах, паднахме в реката
без да подредим перцата.
Калъфа на крилата
остана под върбата.

какво без муза е творецът
една пресъхнала река
без нея губи се живецът,
дори умира лубовта...

и твоите стихове винаги са били супер, само дето ти отвреме навреме си мислиш, че те е изоставила, ама виждаш ли , тръгнеш ли към бездната тя те понася на крилете си, а ти й се отблагодаряваш много подходящо виждам.....:)))) Поздрави!

Ах, паднахме в реката
така ориса ни съдбата
и мокрите на Музата пера
ни подариха любовта...

А за калъфа кой сега се сеща
сред ласки и любов гореща,
под върбата телата ни лудуват
и страстни стонове се чуват...

Какъв късмет, че Музата крилата
не можела да плува във водата! ;)
Дали ако бе полетяла в небесата
достигнали вий бихте до дъгата...?!

Музата в небето преди да полети
изиграва любовните игри
и ако добре се тя представи
лети, в реката се не дави... ;)

Без муза няма ни един поет
но всичко си е до късмет
една е нежна и крилата,
а друга яхнала метлата ... :D

Както виждаш от толкова време не пиша...:(

Честито! Надявам се сега с новата Муза да пишеш по-често :)

Поезията е като кекса трябват двама, а ако са трима удоволствието е още по голямо, особено за "публиката" ;) :) :)

С метла или пък не
по- важното да вдъхновява
да дава на душата ти криле
и думите на стих да стават...:)

exxxxxxxxxxxxxxx maje

Никога не се хваля и трудно ще намериш в блога човек който да се отнася с по-голямо уважение към жените. И не усети ли шегата в написаното ???
А тази боза която съм написал ти на сериозно ли я вземаш???

xubavo i zaka4livo
dano te vdahnovqva po-4esto Muzata :)

И ти си прекрасен пример за това как сред простотиите в блога с всичко което ти е на главата - семейство, работа, приятели и "досадници" за една година направи толкова много и "порасна" толкова, че сега ако се сравнят първите ти стихчета и това което пишеш сега трудно би повярвал някой, че това е един и същ автор. И съм ти благодарен, защото за мен това е най-толямата награда от "семенцето" което към открил да "разцъфне" прекрасно цвете.

Колкото до вдъхновението, то идва понякога от една дума, от картинката на аватара, или е "плод" на една по-трайна "връзка", дори на "изпепеляваща" любов... :)
Нета си играе с нас както си иска... ;)