Отвикнахме

                 от старите си навици

                 наричани любов

                 с усмивка

                 днес се разминаваме

                 и всеки е готов

                 отново

                 да започне отначало...

                А

                миналото

                избледняло

                спомена прегръща

                и нещо в нас незнайно как

                ни връща

                към оня ден нечакан

                с блудкаво кафе

                на терминала...

Обърнахме
и гръб
на вярата,
че можем още
да намираме добро
и там,
където
има само пошлост.
И после
да обичаме отново
макар и жегнати
от неразбраност
или гордост.

Искрено те поздравявам за стихотворението! :):):)

добре си раз(с)менил измеренията ми ;)

хареса ми :)

Прескочен в календара
е онзи ден -
с рампата
измитото кафе
и терминала.

–––––––––––––––––
Поздравления ! Извън навика.:)))

И благодаря, че ме накара да изляза от гардероба с дрешките на "моята любима" ;)

Хубаво е!

Понякога бръмбари в главата
си мислиме, че са звезди.
Добре че ни свалят на Земята,
приятелите - лоши и добри...