Живота пак поднася изненада
     и слънчевото зайче бяга,
     палаво се спуска по стената,
     домата си остана на дъската -
     сърцето ми пулсира във главата,
     а супичката къкре на котлона...

     До вечерта е толкова далече,
     но на теб не ти се чака вече
     и думите редят се на екрана
     и виждам те ехидна и засмяна
     отнова как започваш таз игра,
     която е най-старата в света,
     едно напред и две назад -
     пак преобръщат моя свят,
     лети и носи се стрелата,
     пред нея тича пак сърната...

     Извинявай, че нарушавам правилата,
     ще нарежа за супичката два домата
     и после можем пак да продължим
     със маратона докато стигнем Рим
     където кръвта ни ще кипи гореща
     заради дълго чаканата наша среща
     когато със скритите зад очила очи
     и двамата ще гледаме в страни...

    Но... да видя супичката, вече ври...




Park Guell

Усмихнах се, ама през болка!
Чудя се, ако някоя жена истински заобича твоя лирически и иска да е с него, дали би го приел за реалност, дали би бил щастлив?

Хубави снимки.
Поздрав, Краско!

Живея в два свята и съм щастлив, защото дори и невъзможното в Живота е възможно във виртуалния свят.

А снимките са от Барселона от миналата година. Все не можех да ги кача в сървъра, накрая се оказа, че трябвало да се намалят :)
Поздрав, hel !

О, и аз се сблъсквам с такива проблеми. В Блогер няма такива ограничения, там възможностите са по-големи и си правех кефа да оформям блогове и да си събера приказките на едно, а стиховете на друго място. Като реша да кача нещо тук, все забравям за размера...
Сега се мъча да разбера как да кача собствено слайдшоу. Сума ти време се борих да го направя, а само линк успях да дам към него и то в Блогера.
:)))

В блогер си е доста по сложно :(

А и тук има големи възможности, но трябва четене.
Трудно е за сам човек, най-добре е да се работи с екип от няколко души, тогаво всичко се прави бързо, лесно и "качествено" :)

Какъв е този блогер, само там не съм бил?