Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2009 12:46 - Жени Заимова
Автор: krassko Категория: Изкуство   
Прочетен: 1000 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 19.11.2009 12:48





НАКРАЯ

Как с времето вървях, вървях
И ето ме накрая
В самотната ми стая
Обмислям някогашен грях.

Лъжа и грубост не търпях
И как да се разкая?
Знам, че не съм аз тая
Да се преструвам с поглед плах.

Не беше лесен пътя тих
С неизлечими рани.
И пак боли и пак простих,
С другар единствен - моя стих,
Преминах океани
С нанизан стих в гердани.

2002-14-01


Жени Заимова - едно име в Българската и Световната поезия,
което всеки посегнал към белият лист трябва да носи в сърцето си.



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elpidaa - интересен стих, пробуди любопи...
19.11.2009 15:53
интересен стих, пробуди любопитството ми. би ли написал още от и за нея. благодаря предварително!
цитирай
2. krassko - 1. elpidaa - Благодаря за проявения интерес :)
19.11.2009 18:01
През следващите дни ще избера и публикувам стихове от книгата и "177 сонети". Самият факт, че е написала с тридесетина сонета повече от Шекспир говори достатъчно красноречиво, а като добавим и това, че книгата и е издание на Университетското издателство "СВ.Климент Охридски", а те не издават какво да е, вече е ясно, че това е нещо изключително.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassko
Категория: Изкуство
Прочетен: 2208269
Постинги: 645
Коментари: 5145
Гласове: 19473
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031