Нашъ бабъ Ана,
          лошо мъ пудхвана,
          зарад мерак пусти
          фърли мъ в герана.

          Сидъ сиги на тъмну,
          мокру и студену,
          чекам дъ съ съвне
          дъ бегъм ут селу.

          Бабите селски
          люти съ и бият,
          зъ усмифкъ лекъ -
          тук шъ мъ зътрият.

          Шъ си фана трена
          праву у София,
          с руси шантонерки
          шъмпанску шъ пия.

          Шъ ода на танци,
          даже в “Ариана”,
          къфто убавец съм 
          баби сто шъ фана.