Когато Слънцето изгрява

Мрак обгръща ни душите

 

     Брега достигне ли  вълната

Морето се превръща в пяна

 

     По пясъка щом гларуси крещят

на кея  някого ще чакаш

Добро утро, Кrassko! Нека дните бъдат стихията ,
които ще предизвикват душите ни и ще я обновяват!
Прекрасен стих, много ме размисли! Хубав ден!

е, защо пък ще чакам някого, ако пищят гларуси? те само това знаят гларусите - да пищят. ама не винаги като ги чувам, чакам някого...

Като четеш двата има още повече за какво да се замислиш :)

http://elpidaa.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/02/19/poshtata-ot-tazi-sutrin.496555

" По пясъка щом гларуси крещят
на кея някого ще чакаш"

Когато стихът отразява реалната действителност предизвиква асоциации в читателя и го вълнува. Но за това се изисква "тънка"и изострена наблюдателност, много добро познаване на природата.

Когато морето е бурно и " прелива" гларусите са на пякъка защото вълните изхвърлят малки рибки и рачета, а щом морето е бурно е нормално да се вълнуваш и очакваш някого когото обичаш.

"Гора зашуми, вятър повее" - това си е класика :)

Извинявай за "лекцията" тя беше предназначена за приятелки тук и благодаря и на двете за коментарите с които подкрепихте тезата ми. А стихчето беше преди всичко учебен пример.