Ела, стопи снега на тази зима
налей две чаши вино 
и както, когато някога замина
да разделиме мъката, любима.

Да седнем и да помълчим
и в спомена за пропиляни дни
да светят моите сълзи,
за да не се разплачеш ти. 

 

 

Невероятно пишеш, Krassko! Поздрави!

Но не ме карай да се изчервявам :)))

Налей ми и на мене
тежко вино -
преляла от сърцето ми тъга.
Снегът топи се бавно.
На дъното остават
две глътки
топлина.

Много нежно и носталгично.
И кавалерско:
да светят моите сълзи,
за да не се разплачеш ти.

Много чувствено и нежно! Лъха топлина, която се предава и на читателя! Поздрави!

И аз се разплаках!
Къде е твоята любима?

ех, тези дами... как ти се радват! браво!

Отдавна не сме пили вино. :)))

Поздрави и усмивки!!!

Трудното е мъжът докато го разбере. От там нататък е лесно ;)

Както казва една приятелка с която ходим по планините: "Ела сега да видиш какви подаръчета съм ти приготвила!" И цялата компания се търкаля от смях. Ама краката и наистина са ледени. И дупето. :)))

И Тя реве. Морето вече прелива :(

Но защо реват :(

защото ни е в природата ... може би.