Когато моята любов ме изгори до край –

не ще си спомням за капризите ти знай,

с полуусмивки ти нежни ме дари

и стихове и песни сърцето ми роди.

 

На веждите ти сводът е моят дом любим

под него на устните вълшебният рубин

и погледът с който завинаги ме покори

според капризите ти пали и гаси звезди.

 

След теб, на дъното на любовта със страх

небето гледам и знам ще се превърна в прах,

но всред звездите отново търся твоя лик

за да го зърна пак преди последния си миг.

 

мдааа - хубави вежди...

тази поетеса ли е ? )))

С нетърпение очаквах думите ти, защото дамите около мен охкат, ахкат или реват. А ти като "независим" наблюдател направо оцели десятката. То и в народните песни не случайно пеят за веждите. Там е истината. :)))

По лошо. Муза е!!!

Капризна е съдбата също като нас жените:))
При мен имаш една муза:))))))

разбирате с твоята муза, нали?