Поезията не е лъжица -
за всякоя уста не става,
гребеш ли от чуждата паница -
стихът превръща се в досада..

Поезията не е и огледало,
в което - красив е който се огледа,
дори облечена да си във бяло -
оставаш си ти сянка бледа.

Поезията се ражда на небето
сред звуците на чудна  лира,
пригласят и вълните на морето
и тази песен никога не спира.

Поезията се ражда на небето
сред звуците на чудна лира,
пригласят и вълните на морето
и тази песен никога не спира.

Също както Музата, коята няма нуждя ат огледало за да бъде красива :)

Палитра, полет и пространство.
Обичане, отричане, обет.
Емоция, еротика, единство.
Запитване, залитане, завет.
Идея, искреност, и идеал.
Я, чуйте – ясен глас, запял!

ПП. Това мое старо стихче дано не е досаден коментар тук ;) :)))))