КОКИЧЕНЦЕ


Кокиченце за мене брано,
от него дар за обичта, -
от всички минало най-рано
през портите на пролетта!

Ела ми научи душата,
как да цъфти в снега и тя
и да изнади от земята
сълзиците на любовта.




ПРОЛЕТ


През прозореца надничат
кестенови цветове.
Нещо ме навън привлича,
нещо ме навън зове.

В бела пролетна премяна
хълмът се далеч белей.
Погледът ми там се губи,
дето пролетта се смей.

И смехът и ведър чувам
в кестенови цветове.
Той ли ми в душа говори,
той ли ме навън зове ?




НОВИЯТ  ГРАД


Вървя по улиците с часове
и никакъв познат не срещам.
Тълпа, отвсякъде дошла, снове.
Забравям себе си, не сещам

коя съм, що съм и къде вървя.
Де оня град посред градини -
на всяка стъпка погледи ловя -
и шапка снема, който мине.

Къде другарките ми и смехът,
и шпорите на офицери, -
закачките на път и кръстопът.
Де къщицата да намеря, -

градината с тополите отпред,
беседката с алея с вишни,
малини, ягоди край живий плет,
хамака, люшнатий на скришно,

милувката на бялата ръка
и погледа скачен с небето...
На спомените в мътната река
сама се лодка рей - сърцето.




Мара Белчева * - Родена в Севлиево 1868, починала в София 1937.

Н а   п р а г а  с т ъ п к и, Лайпциг 1918,

С о н е т и,  София 1925,

И з б р а н и   п е с н и  1931.

Наистина!

Изящно е! Като броеница от скъпоценни камъчета са подредени думите.

Това е УРОК по поезия. Но същото се отнася и за следващата - Дора Габе.

Ще представя тук първите поетеси за да ги има в блога,
а дай Боже да има и някаква полза от това.