Един поглед към Витоша



     А това е Плана. Поглед от Железница към Бистрица.
     Обичам да ходя без път в планината.


 
                                Снегът се топи и навсякъде тече вода. Но е красиво.

                         

                                                                  Има и пътечки

                          

                                           Крайната цел е някъде там на хоризонта

                         

                         Лошо е като загубиш височина и трябва да се катериш нагоре.

                         

                                                Но минзухара оправя настроението.

                         

               Въпреки бракониерите и незаконната сеч горите се възстановяват сами

                         

                     Тук някога е имало стада от овце, а сега се настанява черния бор.

                       

                                               Изворче и приятно място за почивка



 Горите ни не се стопанисват. Тази гора изобщо не е прореждана и при някой обилен снеговалеж щетиге от снеголом ще са големи. Но така е по изгодно, защото тогава ще се сече наред вместо да се прорежда.                        



                                 Красивите цветя ни оправят настроението.



       И не късайте минзухарите, увяхват много бързо, а така и други ще им се радват.



                                                  И дрянът вече цъфти.



                                     И теменужките се радват на топлото време.

                     

                 Аязмото. Тук има всичко за уморени туристи: пейки, масичка, 
                 огнище, скара за наденичките и студена изворна вода..




                                            Манастирът Св. Св. Йоаким и Ана. 

                                            А до Бистрица има още доста път.

Прекрасна разходка Krassko, пролетна ласка за душата, благодаря, че я сподели :)))

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"

http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Водата е синя, онези дървета са виолетови като цветя, а камъкът сякаш ще проговори...

За съжаление не може всичко да се покаже, а някой неща умишлено "спестявам" защото това е единствения начин да ги запазим. Не може да се чуе песента на птиците, не показвам "любимите" места на дивите прасета, поляните по които няма къде да стъпиш от нацъфтяли минзухари, горичките от цъфнал дрян, както и няколко места за почивка и заслони с масички и пейки направени на "скрити" места встрани от пътеките. Но това е "моят" начин да се опази природата.

Идеите на "Проекта" и постинга са много различни.

Чудесно е, че са редом с нас, на половин, един час от големия град. Но хората вместо да им се наслаждават, ги унищожават. През последните 2 - 3 години бъгитата и кросовите мотори са истинска напаст, защото унищожават пътищата и пътеките в планините и ги правят непроходими.

С цветв , пътеки върхове
останали неземен спомен
За Витоша в моето сърце . . .
Видях се , пяк вървя
нагоре все през мънички
пътеки към върха .

Благодаря ти за тази разходка !)
Знаеш ли , вълшебнико на стихове и цветя
ти днес прероди ме
и даде ми сили пак да изкача върха .
Всяка събота съм бродила по тези места
по разни пътеки изкачвах върха
и стигах опиянена от билки цветя
там на върха ме черпеше с кана в ръка
една дребна и бистричанка жена . . .баба Гана
Виждам я като сега . . .

Имам много спомени с върха и цветя

Благодаря ти ))))))))

Кое ли ще остане здраво и читаво у нас?!

благодаря! дано някой ден ми се отдаде възможност и посетя това чудно местенце :)