Още с първата си книга "Хляб и вино" (1930 г.) е приета за член на СБП.
Приобщава се към антифашиския културен фронт. . Участва в работата на Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата в Мадрид и Валенсия (1937). Интернирана е (заедно със съпруга си — писателя Людмил Стоянов в Пазарджик и Сомовит. След 9 септември 1944 г. завежда отдел „Белетристика" в сп.Пламък (1956 - 1970 г.). 


Поетични книги до 1944 г.:

Х л я б  и  в и н о,  София,  1930,

Е з и ч е с к и  п е с н и,  1933

С т р е л и,  1935

М о с т, 1937

У л и ц а,  1942