Върни се ма, ела във пещерата

какво скиториш само в Мола,

обичам те със сажди по косата,

не ща парцали, искам си те гола.

 

Не се надай, че някой ще те вземе

като се гиздиш и правиш на кокона,

във тъмното на кой му дреме -

Красавица ли си или Горгона.

 

Не мърмори, а направи салата

и да се любим под звездите !

Кажи „Сбогом” днес на самотата,

и в пещерата прегърни мечтите.

 

Но щом избираш и умуваш още,

сама ще спиш по цели нощи !!!

Meчтател!

А живота е проза :(

Още ли ме чакаш ?
(на най-голямата ми любов)

Чакаш ли ме още в пещерата
сам на камъка приседнал
с поглед устремен в цветята
търсиш ли ме в облака погледнал ?

Още ли ме чакаш и рисуваш
с въглените по стената ,
в сънищата ме сънуваш
и проклиняш си съдбата ?

Още ли ме ти жадуваш
и мечтаеш ме в летата ?
С мен да бъдеш не рискуваш ,
а живееш в самотата . . .

Ще пристигна много скоро
дрехите ще метна зад вратата
самодива смела , гола
с теб ще бъда в пещерата )

и никаква Витоша , знай !
Искам те само
на хижа Рай
в Балкана и гората !))

Лидис

Горгони. Само.

поетичният коментар ?

Искам да те имам там в гората
искам да те имам само теб
да ме любиш на тревата
призори със изгрев слет .

Да попивам с капките в росата
чувствата ти нежни на поет
и да виждам как зората
благославя мен и теб .

Искам да ме любиш на тревата
между диви , дъхави цветя
да ме върнеш към Земята
за да мога радост да ти донеса

LIDIS

Не се плаши от стиховете ми ! Обясни и на музите да не ревнуват от стиховете ми , а да се гордеят ,че са станали и мои музи около теб !)

Че тук ми е писнало от пУети и пУетески, които пишат, но и сами не могат да разберат какво пишат. Каканижат на умряло...

И това ако е горгона, току що е излязла от морето :)))

Как само ги редиш стиховете. Да не се чудиш защо те "обичат" лелките пУетеси :)

Музите ми вземат по два валидола на всяко стихче което ми пишеш :)))))

Щом не разбират от поезия , не ги спасяват и валидолите и голите )))
Опасявах се от това ,тъй като виждам ,че погрешно се бутат и като поетеси и като музи . Успокоявай ги там .И да учат и четат поезия повече , въпреки ,че талант не се придобива от четене , а от клюки и злоба никак ! Гледах интервю по бг тв. с тях и се засрамих .Може ли да бъркат любов със работа .Звучеше ми срамно магистралски ! Да не те ревнуват от мен , нито моите сладури от теб !
Ти си един от поетите , с които си пасвам и като те чета ,стихът ми идва от раз .
Та между поетеса и магистрална работничка има голяма разлика ! Кажи им го , ако ти се сърдят за стиховете ми за теб ! Писала съм ги и ще ги пиша ! 0бичам те като поет и човек , другото е поезия и чувства подчинени на римата !

Нали каза,че животът е проза. Е, там са горгоните.:)

Вари я ,печи я , гони я ! Лидис все тук при тебе ! Златен ли си ,бре?

колко си жесток. ама и през зимата ли гола?

Разбор ))
Крайностите в образа на лир. Герой!!!
В поемата на уважаваният от всички нас Krassko се сблъскваме с неистовото желание на лир. Герой да бъде, но е явно, че не знае как, пък и с кого. Това проличава още в първа строфа. Неговото желание няма конкретен адресат – „красавица или горгона…” . На лице е и пренебрегване на социалното разделение, което винаги има значение /въпреки либералните идеи на 21 век/ за една връзка. Примерът с Пепеляшка е единствен и конкретно създаден за приказка. В живота жена с портомоне за МОЛА не откликва на желанията да бъде гола с някой, който не може да попълва ежедневно съдържанието му /на портомонето /.
Стресиращи са и хигиенните навици на лирическия – обича „сажди по косата”. Няма и намек за предпазни средства, което пък говори, че никога не е ставал рано, за да гледа програма „Здраве” на канал -1. На практика това означава ,че не ходи на работа и сам си е виновен за социалния статут.
Притежава и характерния за всички мъже Едипов комплекс - салатата!/ на майка му! -ужас, най-вероятно с лук/ .
Всичко, което упоменах се намира в едното блюдо, а в другото е душата му на поет – самотна и мечтателна…
Това усложнява още повече реализацията на мечтите му. Всяка жена е Темида, но не всяка е поетеса. Единственото решение за лирическия е да си направи регистрация в blog.bg.

Доста скмело.
От скоро си в блога и все пак трабва да си забелязала, че не ми гласуват, не пишат коментари и дори когато ме четат го правят анонимно. И това не е случайно.

Преди няколко години в планината ме ухара една змия - пепелянка. Приятелите ми бяха доста разтревожени, но след по малко от половин час горката змия умря и всички се успокоиха...

А в блога всички се правят, че не ме забелязват, защото знаят хапливия ми език, а някой са си патили от него.

Спокойно, ще ти спестя отровата :)))

„ който не може да попълва ежедневно съдържанието му /на портомонето /.”
Ех Петранке, представи си, че не е необходимо да ти пълнят портмонето за да Обичаш
Някого....по скоро си жалка с коментара си но го отдавам на жегите... ха ха ха
Ами няма лошо да слънчасва човек, но ми е чудно, че решава да го прави достояние на всички : D
пп. Салатата я яде без лук.

Тя, щом се върне, огън ще запали
в огнището – и в танци нестинарски
ще завалят от погледите ви пожари,
и пещерата ще блести от мисли жарки.

И не със сажди - със искри в косите,
в очите си, въздишките и стъпките -
ще слее в миг тя нощите и дните
в изгарящата близост на прегръдките.

И в тази тъй гореща пещера,
дали пък вече няма да мечтаеш
за ледена прохлада и жена,
със "сто кожуха" скрила свойто тяло?!

Все още можеш да и' кажеш пак: "Върни се гола...
"парцалки" топли, сто, да си намериш в Мола!" ;):)

Чудесен отговор.

Я, лирическият Герой си имал прототип :)))

А в блога всички се правят, че не ме забелязват, защото знаят хапливия ми език, а някой са си патили от него.

[/quote]

Не може да ми се отрече :)) имам вкус !