Сонет 3

Потоците се пълнят от сълзи горчиви

и моят ден е от въздишки изтерзан

когато погледа ми в тебе прикован

ме връща пак във дните ни щастливи.

И пред усмивката ти приветлива

припламват и угасват пак звазди,

и огнения жар на твоите очи

във нощите самотни ме приспива.

И знам, че всичко е игра и си отива

когато гаснат светлините на града,

но мога ли да я оплаквам таз съдба?

С ключето златно на любов щастлива

след теб ще паля нови греещи звезди

раздялата когато без жал ме приюти.

2010-11-03