Сонет 5

Дори в съня за миг да те забравя

по твоя лик въздишам изтерзан

във утрото със поглед прикован

във образа с перото който вая.

Опива ме пак аромата на жасмин

и знам, че любовта ми е награда

за нежното сърце което страда

за правото да ме нарича свой любим.

Ще вкуси тя плода и кисел и зелен

от който дълго ще боли сърцето

и пак покой ще търси край морето.

Такава е съдбата на Поета,

живее той в несгоди и несрета

сред Музите си ден за ден.

 2010 – 11 - 03