Сонет 6

Поетите живеят в светлината,

отправят поглед в слънцето дори,

но други се боят от ярките лъчи

и щастието търсят в тъмнината.

Най – смелите със страст в душата

в огъня изгарят на любовните игри,

не ги спасява дори пороя от сълзи.

При тях и мен изпрати ме съдбата.

И ето, перото стиснал вдъхновен,

със стих чертая пътя си злощастен,

летя щастлив и всичко пее в мен.

Накрая знам ще бъда изгорен,

защото в огън Музата ме чака

и моят Ден ще свърши в мрака.

 2010-11-05