Сонет 7

 

Признавам тъжно ми е – не можах

Любимата достойно да възпея

и дните си напразно изживях,

защото знам, за нея аз копнея.

 

Не вярващ в силите си прецених,

че любовта не е за мен награда.

Така оставих в неродения ми стих

едно сърце завинаги да страда.

 

И Музата ми тихо отлетя,

без думи си прибра перата

и лирата, и нея си взема,

така наказа ме Съдбата.

 

А ти написа ли го този стих,

или си все тъй мълчалив ?..

 

2010-11-06

.....да си невярващ! :)

Да не си вярваш, или да вярваш в нещо което не можеш :)

Е, вярно е, че и в двата случая си прецакан.

хм ... поздравления за въпроса :)) огледален е!

А отговора... :)))))

ПишИ, пишИ!
Тя, Музата, ще се яви.
Забравила си е едно перце.
Ще дойде,знай, да стопли твоето сърце!:)

И после пак ще литне на някъде. Не ми е за пръв път. ;)

Що не й отрежеш крилата? Така няма да отлети. За нейно добро ще е. Няма само да настива и да хваща грипове!:)

А и какво е Муза без крила? Това да не е куче да го вържеш :)))

Има една планета където Музите си ги държат във фризера.

Като ти дотрябва, я вадиш и после пак я прибираш :)))

Разбирам. Без крила и без глава - много тъпа муза ще е. За предпочитане е грипавата.Тя те иска да я стоплиш, а ти - нямаш нищо против.:)

а грипавата наистина е за предпочитане. Лошото е, че щом спре да подсмърча и разперва крилата... :)))