Сонет  8

Не искам да воювам с нежен враг

с прекрасен лик и свилени коси

и тюркоазен поглед на милите очи.

Но мечове кръстосахме със нея пак.

Излишни и напразни са мечтите

на Музите за моята любов,

че глух съм за копнеещия зов

и не ценя това което вий цените.

И ако днес Съдбата ме закриля,

и влюбен, само Нея искам аз,

не би ме друга съблазнила.

Но кой от Пътя си не се е отклонил ?

Вината за това ще тегне върху Вас,

Музите, които сте ме прелъстили.

2010-11-06