Сонет  9

 

Не стихва болката от този полет,

със който музата ми отлетя,

угасна Слънцето, денят ми почерня

и как да чакам втора Пролет.

 

Приятели и врагове с насмешка

как вехна гледат и мълвят,

че грешен бил съм в този свят

на Първата любов младежка.

 

Но Музата с бял пух покрита

като Надежда дръзка е и тя,

последните и думи само бяха:

„Не съм вакханка в твойта свита.”

   

Приятелю, ако и Ти все още чакаш,

във кръчмата ела, ще пием до зори.

 

2010-11-16

В кръчмата утехата е сигурна.:) Особено с приятели.:)

Събратя по съдба
зарязани от зла жена,
с чаши пълни със вино
да го удавиме туй зло.

Днес сме на тема: "Злата Муза"

:)))))))))))))

nazdrave!

Аз не пия, но важна е идеята.

За идеята! Наздраве!

Най-тъмно е преди зазоряване...

Човек на 102 г пише само умни неща...:)

Лягам си многорано, още преди "Сънчо" и като се събудя светло, луната грее и аз се чудя ден ли е, нощ ли е. Но като гледам и други го правят :)

Но често си мисля дали не съм изкукуригал :))))))))))))

Все пак внимавам много.