Тревата изгоря 
от палещо очакване
и семената и 
не са храна за птиците.

Мечтите отлетяха с рибите
в едно море,
което така и не прегърнахме...

Самотна остана 
топлината във сърцата ни
за да помним ,
че още сме обичани...






 

Но и търпението не е безкрайно...

Първото ми гадже петнадесет години ми три сол на главата, че не съм я целунал :)
И един ден се срещаме случайно, изпихме по едно кафе и като станахме тя ми казва:
"Дай да я свършиме тази работа, че търпението ми не е безкрайно".

че можем да обичаме ...

Ако не можем да обичаме, дали ще ни обичат :)))

:)) още повече! но това не е важно за нас ...

здравей!

Радвам се, че пак си тук.

....обичам Да Обичам. Спомените са хубаво нещо, мен много ме топлят понякога и обичам да си се свирам в тях.....
Поздрави за хубавия стих, докосна ме!:-)

Радвам се че си разбрала смисъла на посланието. :)))

"и семената и
не са храна за птиците."!!

Хм, добро е, по някакъв специфичен начин...