Усетих устните и върху моите. Сънят все още не си беше отишъл и не знаех буден ли съм, или това е продължение на съня. После почувствах леките докосвания от връхчето на езика и. За да  продължа удоволствието не бързах да отворя очи. После видях жълтите и очи излъчващи коварство и любов...

 

Станах в просъница и обикалях из стаята. Дрехите и ги нямаше, обувките, чантата... И ключовете на колата не бяха на обичайното си място. Погледнах през прозореца. И колата я нямаше...

 

 

 

Едуарда стоеше нащрек в в ъгъла и гледаше злобно. После се протегна и с лениви стъпки се отправи към леглото сякаш нищо не беше се случило. Разсъмваше се и в утрото остана само споменът за една бурна нощ и „пламнали устни” от котешки „целувки”...  


ПП. Разказът е по заглавието на разказ на Стефан Кръстев.

Едуарда е достатъчна ! да предизвика емоция! да напише разказ!

пламнали устни
ненаситни лами
пламенни устни
крещящи
"ела,ела ме вземи"
и в божественото лоно
на страстта
като вихър отнеси..!!

Ясно каква е била Едуарда. Тигрица! :)

Благодаря за стихчето...

Поздрави!