До вчера ме обичаше, а днес мълчиш,

небето плаче със сълзи горчиви

и виждаш, още във сърцето ми гориш,

и не забравяш страстите ни диви.

Почакай! Спри! Да повървим

отново по пътеката ни лунна,

досадата със радост да сменим

и с песен на китара седемструнна.

Вървиш. И няма да се спреш...

Ще помня само крачките ти бързи,

но знай със теб ще отнесеш

звездите и луна окъпани във сълзи...

От днес ме чака глуха самота,

стаята без тихите ти стъпки,

прозорец  без звезди и без луна,

и биещо сърце с окървавени кръпки.

Не те виня, не търся и отплата

за късата пътека извървяна.

Такива знам са правилата

на любовта неизживяна...