Жена си намерих от де ли се пръкна,  разказват дошла от Луната. От нейната обич косата ми щръкна,  едва се държа на  краката.
От страстта и вече не мога да дишам, но спиране няма и няма насита, уж любов ми дарява, а стихове пише, от тях човек ще прерита.
Да спре да почине, да хване метлата, скоро ще дойде Великден. Да опере и да сготви, да сложи софрата, като хората и ний да ядем.
Но спиране няма, тя пише ли пише, удави ме този потоп. Три лаптопа строших, сега спя на дивана и казвам ви няма живот.

     

Много забавно.:)) Само със стихове и романтика не се живее.
Така ме разсмя...
Нека поетесите да го прочетат и да си имат едно на ум.
Весели празници!

Благодаря за хубавите думи и затова че надзърташ в блога ми от време на време.
Весели празници!

Това сякаш мъжът ми го е писал.

Умник си!