Ти, който Муза не една погуби и днес си тръгваш нажален, че никой веч" сърцето ти не люби от нежни ласки запленен.
Торбичка стихове е твоята награда за нощите изстрадани безчет, трънливата пътечка водеща към Ада с отровните стрели от твоя арбалет.
Луната едничка те изпраща  със изтънелия си сърп и ледена мъгла обгръща самотно извървяния ти път.
        Така отива си поетът - единак         и спомен не остава - само мрак.

05.05.2016 



 

Чувствата може да изчезнат или да се променят, но написаното остава.
Някои смятат, че няма по-добър период за писане за един поет от една нещастна любов. Аз лично предпочитам щастливата, но накрая е както дойде.:)
Хубаво е стихчето ти, нищо че е тъжно.

Вчера като се разхождах срещах само намръщени и угрижени хора. Как да напишеш нещо весело. Колкото до това, че написаното остава, може би си права, въпреки че хората четат все по малко. Но аз съм любопитен кой ме чете и това е възможно да се види по ай пи адреса.

пиши приказки! Там доброто и любовта винаги побеждават.:) Аз така релаксирам.
Значи си падаш маалко детектив....:))

Но ти не си чела нито един мой разказ.
А аз прочетох един твой :)

може да се поправи. Публикувай, ще го прочета и ще сме квит.:)