Когато се оженихме купих прахосмукачка. Изхвърлих старата метла и лопатата. Понеже не обичах да давам пари за глупости, бях им сменял дръжките поне пет-шест пъти. Метлата беше проскубана от едната страна, но такава си беше от самото начало когато я намерих до контейнера. Затова я бяха изхвърлили, но аз я прибрах, смених счупената дръжка на лопатата и те ми служиха вярно и преданно до деня на сватбата.         Меденият месец трая три дни. На третия ден чух омразната дума за пръв път:        - Метла. Искам метла...        Някой да е виждал метла на Слънчев бряг? Най-обикновена метла с дървена дръжка. През следващите два дни обиколихме сергиите от Свети Влас до Поморие. Бяхме и на пазара в Каблешково. Метли няма. Нито с дръжка, нито без дръжка.   
       Когато заспа, тихичко се измъкнах от стаята и без да спирам прецапах по пясъка до барчето на Дюн. Бях изпил четири водки и бармана ми наливаше петата когато вятърът я довя. Може да не вярвате, защото и аз не бях съвсем сигурен четири ли бяха водките, или пет, но завесите покрай прозорците се разлюляха, един двуметров кактус в саксия падна на пода и тя седна до мен. Нищо не каза, просто седна до мен и ме гледаше. За пръв път видях очите и... До сега все гледах други неща. Бразилското дупе, което караше мъжете да я зяпат, бедрата които започваха някъде под мишниците, а гърдите и стърчаха гордо напред, като че ли се готвеха да порят вълните, също като носа на корабчето което   всеки ден отплаваше от Несебър.        Очите и бяха жълти. Жълти като на змия. И тогава я чух как изсъска:        - Ис-с-скам с-си метлата...  
       Следващия ден мина като сън. Дори не бях сигурен дали спя, или сънувам. Но знаех къде да търся. И когато отидох в манастира, постоях в черквата пред иконата на "Св. Георги". Исках да запаля свещ, но тя не искаше да гори. Тръгнах си. На излизане спрях, прекръстих се и само протегнах ръка. Метлата беше зад вратата. Вървях между хората с метлата в ръка, но всички ме подминаваха сякаш не ме виждаха. Така се прибрах в хотела. Оставих метлата на леглото и се отправих към барчето на Дюн. До четвъртата водка бях добре, а след това пак им обърках броя. Луната току що беше изгряла, а тя се беше вкопчила в метлата и двете се носеха над върховете на дърветата...  
  Всеки понеделник минаваха на визитация. Всички бяха много любезни, говореха тихо,  усмихваха се, а като си тръгнеха, двамата санитари отново ме връзваха с коланите за леглото. Но дори и вързан виждах метлата с дългата дръжка зад вратата. И виках след тях:        - Добре съм, здрав съм. Махнете метлата! Махнете метлата!         А те се смееха и ме гледаха с жълтите си очи...      

Истината е, че след среща с вещица никога не можеш да си съвсем добре ;)
Много силен разказ. Поздрави!

пазар има в Каблешково, след Ахелой. Не само метли, но и китайски потници и чорапи по 1.50 лв можеш да си купиш.

И днес разбрах, че искат да си направят сдружение - "Вещиците от Блог.бг".

Благодаря.

:)))))))))))))))))))))

Но можеш да ми вярваш: Не е смешно! ;)

дано е в Сферата на Сюрреализма..
иначе т.н Вешици имат....опасен заряд/ съгласна с колежката Въх/

поздрави , има "съспенс" (друго си е то културната дума :)
Според речника suspense значи едновременно напрегнатост,
безпокойство, неизвестност, несигурност, очакване.

Умишлено съм се стремил никъде да няма и най малък намек за вещица. Колкото до метлата, тя е главното, в нея има suspense и това е нормално, защото никой не знае кога ще "посегне" към метлата и какво го очаква след този жест.

Не знам за сдружение. Аз работя сама )))

шапка на тази с метлата, която те е вдъхновила за този разказ.
Звучи почти като истина.:))

Измисленото е много малко. Съвсем мъничко.

все едно плуваш в море с газирана вода.... страхотен разказ ! :) ;)

Морето... Ако има късмет човек може да попадне на магически места.
Въпреки навалицата, блъсканицата и шумотевицата изведнъж около теб е тихо и спокойно, времето спира и се случват невероятни неща.

Всяка уважаваща себе си Вещица знае, че метлата се ползва по няколко предназначения. Летенето е ясно, ала има уводни ритуали. Ритуал преди излитане, това е едно малко завихряне на място, с цел събиране на "мощност". Ритуал за измитане на негативното, на злото, което напира отвън. И....метлата като музикален инструмент - ритуал за благозвучие и хармония в дома и в душата. Летенето, само по себе си, е просто завършекът на останалото, което е отвътре.
Поздрави!

Интересно ми беше, но финалът ме натъжи...

Яхнаха моторите и нямат спиране.
Поздрави!

Накрая колко му е и той да яхне метлата. :)

Е, не знам за София - ние, Вещиците от село сме все още старомодни и си караме както си знаем - технологиите не ни влияят. ))

и как да не завиждаме като всичко на село е БИО и ЕКО. А тук ни третират като хлебарки - по рано в парка имаше табели "Не газете тревата". А сега пише:"Пръскано е против кърлежи. Децата и кучетата да не играят на тревата".
А какво ядем ще спестя. Но ако на село докарат такава храна - всички кучета и котки ще избягат...
Добре, че имам няколко приятелки Вещици - те са винаги усмихнати, пеят и танцуват и покрай тях всички са щастливи.

Точно това е начинът! Спешно има нужда от такива хора.
Апропо, мъжете също могат да бъдат Вещери. :)