В душата ми останали са само думи
и спомени от най щастливи дни,
и болката в гърдите като от куршуми
за всичките несбъднати мечти.

Пътеките ни се пресичат толкова рядко
и всеки като птица в гнездото си стои.
Няма върхове и пропасти – животът гладко
ден след ден като поточе полско ромоли.

Зная, че от толкова километри разстояние
това не е раздяла, но пак душата ме боли.
През нощите безкрайни, изпълнени с безсъние,
защо ли телефонът за мене все  така мълчи.

Събирам смелост да тръгна, да те видя,
очи в очи да поговорим за любов.
От дълбокият ти сън да те пробудя
и пак да ме обикнеш с трепет нов. 
 
 
04.08.2016