Септември през прозореца говори
за миналото лято ни разказва,
като кокетка опитва се да спори
ту слънце грее, ту  дъжд предсказва.
 
А как се радваме на топлината,
нали скоро зимата пристига
и есенно обагрени летят листата,
вихрушка в небето ги издига.
 
И щедрите лъчи лицето галят
душата ни изпълват с радост,
до  късно  вечер те звездите палят
и връщат ни отминалата младост.

Лятото остава ми в Душата
С чайките излитам в полет
Нека има вечно, чудно лято
И Мечтите да ни топлят

*

Но все пак да е по прохладно.:)

с носталгия по отминаващото лято... и песента
е прекрасна...

А песента - напоследък се пристрастих към песните които следват една след друга - колкото повече - толкова по добре. Но слушах твоя клип и там като се порових я намерих :)