Когато плисъка отмерен на вълните
тъче платното на изминалия ден
една след друга сбъдват се мечтите
луна и самота отново пеят в мен.
 
И както се издига над морето
на гларуса възторженият вик
и бавно в миналото на небето
звездите ще запомнят този миг.
 
Със чайките лети, ти моя песен,
над морските притихнали вълни
и с нежността на идващата есен
заспалите ни страсти събуди!

Какви са тези заспали от страсти накрая?
По ми пасва нещо от сорта: „Забравените страсти събуди“
Но може пък и да са прекарали страстна нощ на плажа... :)

Не е лоша и твоята редакция. Благодаря !
Но ще си запазя идеята за заспалите страсти!

Есента събужда в мен тъга
Затова запазвам лятото в душата си
:)

че ще има събуждане на заспалите страсти. Ами през зимата без тях е доста студено.:)
"една след друга сбъдват се мечтите
луна и самота отново пеят в мен."
Това е поезия.