Любимото ми езеро със Слънцето играе,
сред  сенките зелени в миг се крие,
а  после иска лято да ни завещае
преди с есенни листа да се покрие.
 
И пак щестлив съм нищо, че те няма
музиката на гласа ти ме омайва
и споменът е жив когато бяхме двама
и като отлежало вино ме замайва.
 
И знам, че някой ден ще тръгна
по пътя ти далечен до морето
и болката до корен ще изтръгна
дълбоко скрита някъде в сърцето.