Събуди ме, не искам в сънищата да живея    
и да се лутам по пътищата в самота,
пак искам да съм буден, с  тебе да запея
и двама влюбени да тръгнем по брега.
 
Пътя си ще търся в тази тъмнина,
ще ме води гласът на твоето сърце
и ако трябва дори ще обиколя света
за да бъдем отново под едно небе.
 
Затова ме събуди когато те намеря,
с радост и надежда да отворя пак очи,
на теб изгубеното си сърце да доверя
и сънищата ми с любов ги  заличи.

;)))
намери си хот мацка....
с крила да те напляска...

Отдавна съм я намерил:)

Уникален микс между кънтри звучене и денс / хаус... Стихото е много добро!:)

Хей, Краско, още ли си в затвора и пишеш дневници? ;)
Реабилитация няма ли да има за тебе?
Хубаво стихотворение! Искренно и нежно!
Ама ми звучи и малко тъжно, защото е за нещо изгубено...

Хващай я мечтата за ръката
и летете двама в синевата
слънцето усмихнато ще грее
една душа със друга ще се слее...
и так.нат.
Поздрави! :)

Ели the spy

Жените да ни пляскат когато им е кеф

Много отдавна съм разбрал, че в думите има "скрита" музика, цвят и картина.
Много неща могат да се направят с думите, някои правят дори магии...

Изненада ме, но вече знам къде си.
Светът е малък, оказа се че и двамата имаме читател от Mountain View, California.
Поздрави, Ели :)

а в живота ни сън и реалност постоянно се преплитат...
искаме, не искаме... така е...

Но си има и хубавата страна...
Много пъти сънувах как летя над Мальовица...:)