Когато спиш си толкова красива
в съня ти се раждат чудеса,
на рамото ми с теб света заспива
и се събуждаш утринна звезда.
 
И спомени запълват тишината,
на лебеди, на чудеса и морски бряг
и полета свободен над езерата
в един приказен, вълшебен свят.
 
Сега мълча и тихичко тъгувам
защото ти си толкова далече
и само в спомените си пътувам
в една безкрайна вечност вече...

 

Събуждай я и хуквайте към мечтите си!

Това е Маратон - трябва да се тренира, а аз съм дебел, трябва да отслабна.

Е, любовта иска жертви, понякога :)
Шегувам се, разбира се.
Добре, позволява се само да вървите към мечтите си, без да тичате.
А и така ще имате време да се насладите на пътешествието - при тичането твърде бързо става всичко...