Още когато видях заглавието почувствах,
че нещо не е наред. След първите две изречения
вече бях на нокти.
Прескочих сълзливата история и погледнах края:

„Ще скоча! Ще скоча! Ще скоча!

Не искам повече да живея!”

Нямаше време за проучванe и се хвърлих в мъглата:

„Чакай” – написах на лични- „Моля те, почакай. Нека да го направим заедно. Страх ме е сам. Моля те! Много ме е страх, а трябва!”

     И тя тръгна да ме спасява...

За човек който е лежал  няколко пъти в реанимацията не е трудно да убеди едно дете,
че не му се живее.
После обясних историята на една приятелка
от Варна и я помолих за помощ.

Така отворихме „Училището за вещици”.

Варненската ми приятелка за една седмица я промени и от невзрачно момиче,
стана първата красавица не на класа,
а на училището.

За мен беше мъжката част.  Не беше лесно, защото любимият и беше преспал с най-добрата и приятелка.

И тя искаше кръв. Много кръв!

След първата седмица ходеше с шест момчета. Стриктно изпълняваше инструкциите и така си организираше срещите, че преди единия да си тръгне – другият беше пристигнал и чакаше с юмруци...

След третата седмица „бившият” започна да я преследва. Вече се беше разделил с приятелката и.

Причакал я след училище, вземал и раницата и изсипал всичко на земята...

... Лежа дванадесет дни в болница. Бяха му счупили и двете ръце...

От този ден вече нямаше проблеми.
Никога не се оплака за нещо. Беше друг човек.
Никога не научих нищо за уроците от Варна,
но завърши годината с отличие. По някакъв
необясним начин вече респектираше и учителите...

След две години ми се обади.
Бяха я приели в университета
и каза, че си има приятел и живеят заедно...

Радвам се за момичето, което е подредило живота си приятно и е надделяло над отчаянието.

Мисля, че мога да споделя за приятелката от Варна. Тя ти е колежка - преводачка е. По това време караше доста тежка бременност. Много приятно семейство и въпреки че живеят на морето са големи любители на горите и планините. И двамата пишеха в блога.

Супер, да ги поздравиш.
Нужно е младите, пък и не само младите, да съумеят да подредят живота си така, че да бъдат удовлетворени. То пълно щастие няма, но все пак...

Твоята вещица е със силен характер. Хареса ми краят, защото тя е намерила своя път въпреки трудностите и болката, която е преживяла.
Интересно си го написал.
Поздрави!

Но всички са щастливи в това съм убеден.

Това е важно, да са щастливи :)

Баща и ги изоставил, майка и си имала други интереси. Ние бяхме баща и майка, ангел и дявол и за една седмица я преобразихме. Тя я научи да бъде женствена, кокетна и самоуверена, аз я научих как да се държи с момчетата. И написах за нея :

БЪДЕТЕ ИЗЯЩНИ И КРАСИВИ на alyson

Това беше подарък за рождения и ден. Но след месец тя действително вече беше силна и знаеше какво иска.

с щастлив край... да знаеш какво искаш, като нещата от истинския живот...

преминава през това училище , все пак сме тук за да се учим ;)