Цяла вечност те търсих, почакай!
Не изчезвай безмълвна във мрака,
спри се за миг и името мое извикай,
че бърза нашето време, не иска да чака.
 
И под звездите ще остане навеки
нашата вечер с минути красиви,
сред безкрайните лунни пътеки
по които вървяхме щастливи.
 
А когато си тръгне нощта призори
и в утрото вятър в косите танцува,
ще нарамим торбите със нашите дни,
щастливи че обич в гърдите бушува.
 
И всички така ще вървим по света
научени да грешим и да прощаваме,
да бъдем смирени и горди - без суета -
от живота да вземаме, но и да даваме.

             06.10.16 

"И под звездите ще остане навеки
нашата вечер с минути красиви
сред безкрайните лунни пътеки.
по които вървяхме щастливи."

Радвам се, че ти е харесал стиха :)

Съвършено е, Краси!

Не знам, все още го оглеждам и оправям пропуски.
Дано се е получило.

Наскоро си преглеждах стари неща и оправих и аз някои пропуски, от дистанцията на времето...
Но докато е прясно, е по-трудно да видя пропуските.

Стих, клип, фото... всичко харесах.
Поздрави !

Все красавици слагаш към стиховете си. Имаш вкус.:)
А стихчето си има всичко: ритъм, рима и чувство.
Поздрави!

Есента май ни действа вдъхновяващо и на двамата...

Пейката е много красива и ти ако седиш на нея
ще бъдеш красива и вдъхновяваща.
Пейката, листата, слънцето и есента това е омагьосващо.
Другото е толкова лесно само да подредиш думите.

Пожелавам сбъдване, Краско! :)