Когато милостинята на думите
прегръща болката в душите
обичта ще вразуми куршумите
в галоп летящи край ушите.
 
Музите танцуващи в сърцето
всяка вечер в съня ми летят
и с мъртви риби по небето
безумства в стихове редят.

А перото ми остава безмълвно,
зачертава света нетотребен
и той потъва във облака бавно,
от кошмарите наши обсебен.
 
09.10.16

Много проникновено, хареса ми!
Зачертава света непотребен...
Да, има много за зачертаване от човешкия свят.
А аз мечтая за ангелския свят :)

После да видим вещиците какво правят и ангелите са накрая ...

А, не така!
При мен ангелите са най-напред :)