... Взема си трета бисквитка,
   а телефонът продължаваше да звъни...

  И докато я потапяше в млякото си мислеше,
  че мъжете са като бисквитките - опитваш,
  но колкото и да е вкусна - вземаш следващата...

    Животът наистина е прекрасен...

 

 

 

 

Е-е-е, ти ме разби, Краси!
Сутринта Катя, после Дани, сега ти...с тези бисквитки, а аз как обичам бисквитки с мляко и шоколад, )) Картинката е много апетитна!
Ще ги сънувам, особено както забравям да се храня през деня...
Но утре ше наваксам, това ще закусвам. Цяла опаковка бисквитки!
И ако ме удари музата, ще се включа и аз в офанзивата...ще изпраскам едно есе по темата, знам ли!
Хрумна ми, че наистина можем да си поставяме такива предизвикателства по дадена тема и който иска, да пише. Всъщност хрумката е на Катя, но можем да я превърнем в нещо регулярно, който иска да се включва. Аз днес не успях да реагирам навреме.
Лека :)

П. П. Вече имало такова предложение, за разказ по картинка, от друг колега от блога, но аз не съм обърнала внимание и чак сега разбирам как е започнало всичко. Нищо де, по-добре късно, отколкото никога...

Ех, тия бисквитки бее!

браво на теб! Ти ме разби. Толкова кратко и аз не съм писала. Напомня ми на епилог.
Наистина финалът е отворен. Той винаги е така докато сме живи.:)
Хубав ден!

Има време срока е две седмици.

Преди години съм писал разказчета по поръчка на съблогъри, но по картинка не бях писал.

Но като гледам как се целуват на пейката при теб си мисля че вече светът е друг и сега го правят в джакузито :)

Бисквитка, телефон и мъже, много...
Но най забавно ми е как млякото капе от бисквитката: Кап... Кап ... Кап...
И на всяка капка - любовник...

Ами, две седмици! Аз казах, още тази сутрин хапвам бисквитки на воля, няма само да ме дразните :))
Много ме радва повече хора да творят!
Преди време имаше идея за приказка. Писахме приказка в блога, няколко човека. Всеки пише една част, казва кой от екипа да продължи, и така написахме няколко части. Обаче не се стигна до края на приказката..

Относно бисквитките и мъжете, ще споделя накратко своята позиция.
Смятам, че уважаващата себе си жена знае какво търси и не спира, докато не го намери.
В този смисъл, може да хапва бисквитки, да опитва една, като не й хареса, опитва друга, но намери ли своята "бисквитка", се успокоява душата й и другите бисквитки вече не са й апетитни, наслаждава се на своята.

А винаги има опасност от пристрастяване.
И да не забравяме разликата в поколенията. 21 век... Въпреки че това което искат жените не се е променило особено през последните 100 или 10 години. Но начините са различни.

Не знам какво друго могат да истат жените, освен любов, както и мъжете.
Всеки носи душа и всеки търси любовта.
Намери ли я, става чуден Рай света.
:)

някак стоплящо, обично... поздравления, Краско..