Не искам да живея вечно в грях
какво ще искаш още да направя,
до вчера щастливи мигове броях,
а днес всичко трябва да забравя.
 

Искам да те радвам с любовта си,
мечтите да прегръщам с лекота,
не ме пращай на измислени адреси,
не пренебрегвай очевидните неща.
 
Ще се завърна отново в твоя свят,
ще разчупя тесните му рамки
и чувствата отново ще се появят
в огледалото събрано от отломки.
 
Разбирам, че си в труден период
и пъзела подреждаш без да гледаш,
пак търсиш изход, а не виждаш брод
чувствата през който да превеждаш.
 
 04.11.16

Много затрогващо и убедително е...
И момичето - моделът Л.С. е мн. красива :)

Имаше един филм "Бродът". Като дете го гледах. Не знам защо се сетих за него, може би защото и там ставаше дума за раздяла и намиране на пътя обратно...
Силен е стихът, Краси, и Ани е права, че е убедителен.
Поздрави!

Страхотно стихотворение! Звучи много искрено, честно и мило. Това е хубавото на стиховете, че показват силата и красотата на чувствата.:)

Вярно , че е модел. Винаги избирам най красивите:)
Малко е надохранена за моя вкус. Но нали и аз съм на диета.

Това е филм от преди 30 г, но е нормално да си го спомняш, заради Ален Делон.
Благодаря, че следите стиховете ми с Ани. Тя и Катя няма да се забави :)

Някой не го харесаха. Казаха да махна последните четири реда, защото били излишни.
Не знам, може и да са прави. Но все пак с всяко стихотворение се опитвам да кажа нещо и ако махна края може да е по добре, но ще остане нещо недоисказано.
Може би трябва да опитам някой път да напиша нещо несвързано и без всякакъв смисъл - тогава какво ли ще кажат. Тя Ани днес почти ме беше предизвикала да напиша как " очакваме Годо".

Да, Краси, това е първият филм с него, който гледах като дете. Имаше една рубрика "Кинокалейдоскоп", всяка неделя следобед, там го пуснаха, помня едни кадри в бяло, светещи, самият герой беше невероятно красив, с черна коса и бели дрехи...когато бягаше от смъртта.
Добре си е последното четиристишие, аз смятам, че е на място, а и идеята за брода е много точна. Пъзела също. Целият ни живот е пъзел.

Ето какво ми написаха:
"Пазиш римите и по този начин имаш малко смешни сравнения. "

Е, то на опаки хора няма угодия.

пъзелът се нарежда и тогава бродът се вижда кристално ясно. Поздрави!

искрено... много ху бавно. ..

прекрасно !!! А "някой " спокойно може да си изяде химикалката !