Селската река

                           

                                                  
                                                              Селския петел


                           

                                                     
                                                                    Езерото

                           


                                                            Разходка с лодка


                           



                                                        Пътечка в гората

Сега разбрах какво имаше предвид за реката и петела.
Да, и аз не харесвам как изглеждат реките в големите градове, как ги затварят. В Търново е по-естествено, още не са затворили Янтра, макар че имаше някакъв безумен проект да бетонират бреговете, да изсекат маса дървета, и да правят някакви градски дивотии. Дано е пропаднал проектът.
Обаче езерото и гората ви са прекрасни, добре е да има поне малко места, където урбанизацията да не се е намесила с бетонените си пипала...
Поздрави, Краси!

На село всичко е естествено и истинско.

О да, аз не бих оцеляла в града и съм безкрайно щастлива, че имам възможност да живея на село.
С развитието на технологиите си мисля, че много хора биха могли да си позволят да живеят така, работейки дистанционно.
Защото поначало страхът е в това, че на село няма работа, но ако човек работи с компютър, и не е длъжен да стои в офис, е просто прекрасно, може дори от гората да работи )).

Колкото и неприятно да звучи, но провинцията и селото винаги личат на хората дошли след това в София. И особено на тези които са идвали веднъж на десет години за по ден два в София.
Вярно е, че телевизията и Нета до голяма степен заличават разликата и все пак - не можеш да заведеш децата на куклен театър, цирк, опера. Имам приятел който живееше в Герман - това си е село - квартал на София и когато дъщерите му тръгнаха по дискотеки се принуди да продаде къщата и се премести в града.
А за възрастни и болни хора животът на село също е почти невъзможен.

Не знам, мисля, че е въпрос на организация. При нас е много по-добре. Децата всеки ден пътуват до града за училище и за излизания с приятели, реално не са ограничени по никакъв начин, същевременно тук имат простор и истински игри, а не както децата в града, само на таблети и компютри, защото няма кой знае къде да излязат и да играят. Както ние някога играехме на криеница, стражари апаши, гоненица и какви ли не забавни игри, така и те сега имат тази възможност тук, на село, а в града - къде, след блоковете и колите?
В моето село започват да се пренасят семейства с деца и много добре си живеят.
А за възрастните, при положение, че има всичко, което и в града - храна и всичко нужно за живеене, също не е проблем. Повечето хора тук са възрастни, кореняци, които от младини живеят на село.
Най-добрият ми приятел, дядо Драгни, е на 85, но никога няма да му дадеш толкова.
Аз понякога ходя и пеш до града, за разкош. Със сандалките в ръка, за час го вземам това разстояние. А повечето хора имат коли, за 10 мин. са в града.
Всичко е въпрос на желание, според мен, но да, ако хората са свикнали повече с градския живот, на село би им било мъчение.
Аз дойдох - градско чедо - и се влюбих в природата и простора и свободата и сега и пари да ми дават, не се връщам в града.
:)