Как мога да си върна любовта

изгубена във твоята градина,

дали да насадя леха с цветя?

Но те ще цъфнат догодина..

 

Как да платя за глупостта,

за всички ласки и целувки

погубени от мойта суета

и ежедневните преструвки

 

Защо ли гледах все встрани

 тайно с друга пак флиртувах

и натъжавах красивите очи,

а упреците  все не чувах.

 

Сега червени рози ще садя

и Амур ще моля за пощада...

 13.02.17

 

Не знам как да коментирам, разтърсващо е.
Поздрави, Краси!

Много ми хареса! :)
Това е може би най-хубавото ти стихотворение, от тези, които съм чела...

Не можех да одобрявам коментарите - от там тръгна всичко.
Но най много се радвам за снимката, защото я изтрих в архива.
А колкото до стихотворението - идеята дойде от един филм - мъжете са лесна плячка за жените и всичко започва с :"Искам да прекараме една вечер заедно", а после вечерите стават две и ...накрая страдат децата. И накрая главите се посипват с пепел... Но краят надявам се да видя днес в сериала..

Едната роза е за теб! Честит празник! :)

Някой ми каза, че всеки от компанията ще напише нещо за празника.
Радвам се, че се е получило.

А розите са три, по една за теб, Катя и Весето.

Краси, благодаря ти, прекрасни рози!

Да, прав си, това се случва често в живота, за съжаление...

Моята розичка си я взех, тенкю! ;)
Ау, мн. ароматна!

и за мен едничка розичка.:)
Ей, много сте бързи двечките.:)))

Мхм, нали, Кати, бързи, смели, сръчни :))