Пролетта дойде изведнъж
и довчера сивата земя
се изпъстри с цветовете на игликата.
Момината сълза беше нетърпелива
и сгушени в листата и се виждаха
малките бели топчици на цветовете.

И тогава се появи тя.
Лекокрила. Пъстра като цветята. 
Прелиташе от цвят на цвят,
пиеше капчици нектар
и даряваше радост и щастие на хората.

Ден след ден. Всяка година...

   


 

Много нежно, Все едно е написано за красиво момиче, което си играе на полянката сред цветята.
Те пък казаха, че времето се разваля...
Хареса ми.:)

Точно това имах пред вид докато го пишех :)

И на мен ми хареса, така и трябва, всички да са лекокрили.
Имам клип с това заглавие, от едно разкошно място, което се казва "Картала" /Орела/,с много любима мелодия.
Поздрав, Краси!

Много харесвам пеперуди, финни и нежни, летят си лекокрило...иска ти се с тях да фръкнеш ;))