Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа.

          Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърдите ѝ, гледаше ръцете с изящни дълги пръсти на пианистка. Не си говореха, но днес беше първият ден на пролетта и сам не разбра как я попита:

          - Какво ще правиш след работа? 

          Някакво огънче блесна в очите ѝ и тя отговори предизвикателно:

          - Ще чакам да ми дойдеш на гости... ...

          Като се прибираше я видя, че чака на спирката. Мълчаливо вървяха през целия път и когато тя отвори вратата на апартамента, един малчуган на две - три годинки като вихър се втурна и го прегърна през коленете. Баба му го хвана за ръка и го поведе към кухнята. После им донесе кафе. Още не бяха изпили кафето и бабата като се усмихваше заговорнически каза:

          - В кухнята има още кафе и кекс. А ние отиваме в  парка.

          Още не се беше затворила вратата, тя протегна ръка и му свали очилата.  Ръцете и  бяха невероятно пъргави и нежни,  и докато се усети го съблече...

          Тръгна си, не си допи кафето. На входа на блока видя, че малкия и баба му се прибират от парка. Малкият се втурна и го прегърна през колената. Гледаше го с големите си щастливи очи в които се виждаха две малки сълзички.

          - Нали ще останеш. Всички идват и си отиват...

          Той го вдигна, сложи го на раменете си и тръгна по стълбите нагоре...

          А бабата гледаше след тях онемяла...






 

Бърз, стремителен, онемяващ къс разказ!

Много се старах за края да бъде зашеметяващ.
Радвам се, че се е получило.

това се казва финал! Много ми хареса разказчето ти. А как си описал героинята само! Ами тя е моята, но пораснала.:))
Приятно ме изненада. Написано е на един дъх и как си личи..
Поздравления!

Леле, направо ме разби и мен, уникален разказ!

Пораснала и същата.
Но..някак си нещата са съвсем различни.
Обичам финала да е неочакван и зашеметяващ :)

С Катето като искаме да кажем нещо, вместо съобщения си пишем разказчета.
Интересно дали ще можем да го направим и с приказка.

Усетих аз, че имате синхронни идеи, много хубаво ви се получава!
Жалко, че не успявам веднага да влизам, но пак, не ви изпускам.
Поздрави и за двамата!