През девет гори в десета в едно царство живеели владетелат и неземно красивата му дъщеря. Майка и починала при раждането и за малката Принцеса се грижели слугите - готвачката, конярите и ловците - които осигурявали дивеч за царската трапеза.  Баща и бил толкова зает с управлението на царството, че нямал никакво време за дъщеря си и тя растяла волна сред горите с коня си, лъка и стрелите и един от ловците който бил винаги с нея.

                                  
            Когато убила първата си мечка баща и се замислил, че трябва да отделя повече време за възпитанието на дъщеря си. Искал тя да се грижи за тоалетите и прическите си и да не ходи всеки ден на лов. Но Принцесата не искала да променя начина си на живот и да се лишава от удаволствията на ежедневния лов.          
           След няколко години не останали достойни трофеи за лъка и стрелите и. От катеричките и сойките в детството, до сърните, елените и мечките. След дългите и ловни пътувания тя се сдобила с трофеи на лъвове и слонове.           
          Старият владетел вече на години искал дъщеря му да се  омъжи и съпругът и да да поеме управлението на владенията му, но Принцесата на искала и да чуе. Тя отращала женихите с подигравки, а по често с шамари и ритници и те си отивали посрамени и не искали повечи да чуят за нея.           
          Минали години и един ден когато тя се любувала на ловните си трофеи между тях видяла на стената окачена картина на дракон. Пъстрите му очи я омагьосали, а тъмно кестенявите му люспи я привличали с невероятна сила.


                  
 

          Още на другия ден тя вземала лъка и стрелите, яхнала коня си и препуснала в най тъмните дебри на горите, където никога не смеела да отиде. Минали месеци и един ден на края на гората видяла прекрасен замък обколен от голяма река. На брега на реката лежал нейният дракон със  пъстри очи и тъмно кестеняви люспи.


                          


          Никога повече никой не чул нищо за нея. Но след години над двореца на баща и всяка нощ летяли малки дракончета...  


             

                  

ще ме умориш от смях.:)) Много мила и забавна приказка си написал. /напомня ми на две мои/. Определено ме изненада и то много приятно. Още се хиля.:) Снимките ти са страхотни!
Така е и в живота. Всеки си намира "майстора" ха ха Важното е да има любов!
Е, малките дракончета навестили дядо си....това като идея е супер.:)
Поздравления!

А малките дракончета които навестяват нощем двореца на дядо си наистина си ги харесвам :)
Виж от снимките не съм доволен, следващия път ще се постарая да са с еднакви размери.

да си мерим.:)) Ние сме от една партия на пишещите.:) Остави тези неща за "големите" политици.
Относно размера на снимките, моите си излизат без да ги коригирам. Каквото копирам това е.
Предполагам, че ще напишеш още приказки.:))

Ехе, Краси, аз чак сега видях приказката.
Много ми хареса, наистина с Кати и двамата сте супер разказвачи!
Продължавайте в същия дух!
Чак да се размечтае човек ...да бъде отвлечен от дракон...много мило и романтично е, и при Кати, и при теб.
Поздрави и на двамата!