на Мариела


                                Ако любовта ни беше илюзия
                                отчаяна щях да потъна във мрака,
                                и болката - тази сладка амнезия
                                в сърцето ми тихо до гроб ще те чака.                      
                     
                               Но ти летиш вечно със вятъра,
                               спокойните дни са ти чужди,
                               а аз във миманса на театъра
                               недостъпна копнея с надежди.                      

                               Не! Не искам да моля и чакам, 
                               късче любов и нежност да прося,
                               безкрайно в дъжда да протакам
                               и сълзите си в шепи да нося.

Благодаря! Прекрасно е! :-)

Само записах думите.
Радвам се че го харесваш :-)

Много реалистично и истинско.
Имам предложение, за да се получи ритмиката

отчаяна щях да потъна във мрака,
....
в сърцето ми тихо до гроб ще те чака.

Снимката този път много ми хареса, отговаря на моите представи за женственост, красота и романтика...

Поздрави, Краси!

Снимката подхожда на текста.
И наистина има много романтика в нея:)
Поздрави !