Прочетен: 3313 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2016 20:41
.png) .png) |
|
Обожавам моментите между Небето и Земята. Моментите, в които дъхът ми спира от невероятните красоти, които са навсякъде край мен. Моментите, в които душата ми ликува и ми се иска да политна. Онзи ден, тръгвайки за града, бързах за автобуса. Слизам на площада и оттам се разкрива тази гледка. Небето, малко преди залез слънце. Обръщали ли сте внимание на такива гледки, случвало ли ви се е да спрете и да не можете да помръднете от възхита и възторг? На мен ми се случва ежедневно. |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
| |
Благодаря ти
И вятъра е много силен и студен.
Мисля, че ще има малко затопляне посвеместно за уикенда, така се чу - ха дано!
Лека и на теб!
А, няма грижа за минусите, не всеки харесва моите мигове, нормално е :)
Поздрави за снимките!
Прегръдки от мен, тук е слънчев ден!
Поздрави!
08.12.2016 10:22
Прегръдки
поздрави
Хубаво е да оценяваме всичко, което ни е подарено...
А коя е Юдата, която тук се мазни с коментар, а е гласувала с кървав палец от завист?!
Веси, пази се от нея. Ако не можеш да откриеш коя е, ще ти я кажа. Но по-добре сама разбери...
П и е р
ПС - Ако знаеш какви облаци, какво небе съм съзерцавал, когато работех на Свещарската гробница! Една вечер, след работа, Слънцето беше огромно на хоризонта, кърваво-червено. И ако искаш, повярвай, с просто око се виждаха няколко черни петна. Не бяха птици. Прави сметка кога е било. Ти си била на 10 годинки.
Поздрави на дечицата!
